- Явица.
- Точно така! Явица - Докс щракна с пръсти. - Искате ли вино?
- Искаме само да зададем няколко въпроса.
- Хайде, хайде! Не бъдете толкова скучни! Кой е казал, че сериозното не може да е весело. Седнете и се отпуснете. Ще отговоря на всичко, което искате да знаете. Няма нужда да се притеснявате.
Климент и Ратомир се спогледаха и седнаха до масата. Намръщен, Стрез им донесе чисти чаши. Докс лично им наля питието.
- Така е по-добре - обяви той и се отпусна на стола си, застлан с овнешка кожа. - Какво искате да знаете? Или сам да разкажа?
Климент кимна.
- Бях си в леглото, където спах до сутринта. Стрез вече ви го каза. Както всички видяхте, добре си пийнах. Цяла нощ спах. Дори къщата да беше паднала отгоре ми, едва ли щях да разбера. Сутринта ме събуди някаква врява. Виковете се чуваха чак тук. Излязох да видя какво става. Намерих ви в стаята на Венда. Останалото го знаете.
- Защо се скарахте със сърбина? - попита писарят.
Докс се намръщи.
- Той ме обиди! Нарече ни страхливци! Спечелиха една битка и се мислят за непобедими. Ако съберем цялата си мощ, в честен бой ще ги размажем като мухи! Не се обиждай, сърбино! - обърна се към Ратомир братът на хана.
- Не се обиждам, но предпочитам да запазите подобни разсъждения за себе си - хладно отговори Ратомир.
- Все пак се обиждаш - констатира Докс. - Я пийнете малко и да забравим разправиите! - предложи той и вдигна чашата си.
Двамата гости последваха примера му. След това дружно пиха.
- Така е по-добре! - Докс премлясна и изтри устата си с ръка. - Какво друго искате да знаете?
- Подробности. Какво стана преди скандала? За какво си говорехте? Кой какво каза?
- Едва ли мога да си спомня много - Докс се почеса по главата. - Всички се надпреварваха да правят комплименти на домакинята. Тя е много хубава жена. Разбрах, че е била голяма борба кой да я спечели. Тя се държеше мило с всички, но беше ясно, че с нея шега не бива. Говорех предимно с Мугел и Добрин. Другите двама не участваха много-много в разговора.
- Те са си такива - намеси се Ратомир. - Студени и надути.
- Надменни са, да! Показват колко ни презират. Всъщност са жалки. Все едно - махна с ръка Докс. - Не за първи път се срещам с хора, които мислят, че са повече от това, което са. В крайна сметка го разбират на собствения си гръб.
- За какво си говорихте?
- Нищо особено. Как е било пътуването. Дукум разказа за нападението. Добрин обясни, че отдавна имали проблеми с тази банда. Била голяма, нападала бързо и организирано - Докс разкърши рамене. - Грабели наред и пречели на търговията. Все се канели да пуснат войската по петите им, но така и не се наканили. Е, направихме им услуга. Друго какво - братът на хана се замисли. - Обсъдихме качеството на виното, аз минавам за познавач. Мугел също се оказа, че разбира от вино. Беше ми приятно да си говоря с него, въпреки че го виждам за първи път. Цялата вечеря вървеше много добре, дори похвалих готвача. Печеното наистина беше чудесно.
- Мугел не каза ли нещо? Нещо свързано с Венда?
- Нека да помисля - Докс бавно отпи от чашата си. - Не се сещам. Не сме обсъждали останалите. Може би е станало дума, че другите двама не са много по приказките, но нищо повече.
- Как се стигна до скандала? - попита Ратомир.
- Скандалът, да... Наистина съжалявам, че се получи така. Не исках да се караме, но бях пил доста и ме предизвикаха. Знаете за железния отряд, обкованите от горе до долу в брони войници. С Мугел обсъждахме как може да се познае кой кон ще издържи всичкото това желязо по гърба си и ще има достатъчно сили за битка. Как трябва да се дресират, нещо такова. Венда подметна, че нашите коне наистина са най-добрите. Бях поласкан и му казах, че е точно така. Той отвърна, че ги учим да тичат бързо, за да можем по-лесно да бягаме от бойното поле. Попитах го какво иска да каже. Отговори ми, че в последната битка сме избягали толкова бързо, че сме оставили да пленят престолонаследника. Така се почна. Някои неща ми се губят. Наистина пих доста.
Тримата помълчаха известно време, загледани в чашите си.
- И цяла нощ спа? - попита писарят. - И нищо не се случи?
- Вече ви казах! - Докс се намръщи. - Спах и това е! Не можете ли да го разберете!
- Искам да знам друго. Някой идвал ли е в стаята, след като се прибра?
- Кой да идва? Защо?
- Мислех си за Стрез - каза писарят. - Дали не си го пратил да види сметката на жупана?