- Това са глупости! - личеше, че Докс едва се сдържа. - Бях пиян! Не съм искал да убивам никого, а ако съм искал, щях да го направя сам! Спах цяла нощ! Никой не е идвал, а ако е идвал, не съм го чул! Ясно ли е?
- Така ли е? - обърна се Климент към чигата.
Лицето на Стрез бе почервеняло от гняв.
- Аз не нападам хората в леглата им! - изсъска той. -Ако исках да убия някого, щях да го направя открито, лице в лице.
- Къде беше миналата нощ? - попита Ратомир.
- Тук! Стоях до леглото на господаря си. Може и да съм задрямал за малко. Но не съм излизал никъде.
- Някой може ли да потвърди това?
- Не!
- Но не си стоял цялата нощ при Докс. Той каза, че сутринта те е нямало, когато се е събудил.
- Бях излязъл да потърся нещо за закуска. И да разбера защо се вдига толкова шум! Обвинявате ли ме в нещо?
- Не, просто питам - опита се да успокои страстите Климент.
Всички неловко замълчаха, напрежението в стаята се покачи.
„Беше ли излизал през нощта Стрез от стаята? И ако да, къде бе ходил?“
- Чухте ли нещо нередно през нощта, стъпки, вик, каквото и да било? - попита Климент.
Докс и Стрез отрицателно завъртяха глави.
- Ами жупаните? Знаете ли нещо за тях?
- Откъде можем да знаем? Виждам ги за първи път - каза братът на хана, а чигатът кимна в знак на съгласие.
Ясно беше, че няма да научат нищо повече. Климент и Ратомир благодариха на Докс за виното и отделеното време и излязоха в коридора.
- Е? - побърза да попита сърбинът.
- Не знам за теб, но аз му вярвам. Докс имам пред вид. Наистина не виждам как Венда би го пуснал в стаята си. Пък и не ми прилича на човек, който се промъква тайно и прерязва гърлата на хората в гръб. Макар че е възможно и да бъркам. За Стрез не знам. Може да е излизал през нощта, а може и да не е. Но и за него важи същото. Венда не би го пуснал в стаята си и не би стоял по долна риза в негово присъствие.
Ратомир кимна.
- Така е.
- И все пак имам чувството, че не ни казаха всичко. Може да не ни излъгаха, но със сигурност спестиха част от истината.
8
Криптата бе широка, с тесни прозорци, през които проникваше малко светлина; имаше нисък, мръсен таван и ъгли, потънали в паяжина и боклуци. По каменния под се валяха нечистотии, мишки и плъхове притичваха с цвърчене, миришеше на сплъстена пръст и мухъл.
Помещението не бе използвано отдавна, но сега единият му край бе разчистен. В него бе поставена набързо скована дървена маса, на която, покрито с мръсен чаршаф, лежеше тялото на жупана Венда. В една от скобите на стената бе поставена припукваща факла, която пълнеше помещението със сив, лепкав дим.
Присвил очи, за да вижда по-добре, над трупа се бе надвесил лекарят Балован. Лечителят бе дошъл да прегледа на спокойствие тялото, да го измие и подготви за погребението.
Леденото помещение бе запазило трупа. Венда би изглеждал като заспал на неподходящо място, ако не беше грозният черен разрез под брадичката му.
Лекарят вдигна чаршафа и го захвърли на пода. Внимателно разкопча дрехите на жупана и, пъшкайки и проклинайки, ги свали една по една. Накрая, потен, въпреки ледения студ в криптата, Балован се загледа в дългото мършаво тяло пред себе си. Изваден от обвивката на скъпите си дрехи и накити, Венда изглеждаше като всички други мъртъвци, които лекарят бе виждал. Тук-там кожата му бе осеяна със старчески петна, кожата на корема му бе провиснала, около пищялите бе зачервена и протъркана, ясно показвайки къде са го стискали обувките.
Единствено раната в гръдния кош показваше зловещата причина за кончината на жупана.
Балован се наведе, продължавайки да мърмори, и внимателно огледа тялото. Не видя нищо нередно. Завъртя го на една страна, за да види и гърба, но там всичко изглеждаше наред. Нямаше следи от други рани, нито признаци, че жупанът е бил връзван или се е съпротивлявал на убиеца си.
Въпреки това Балован внимателно опипа главата на жертвата, търсейки цицини или отоци, разгледа под ноктите му, но и там не откри нищо.
Лекарят въздъхна и се изправи. Нямаше какво повече да направи, освен да извика прислужниците да измият тялото. Въпреки това му се струваше, че пропуска нещо. Нещо не беше както трябва, но колкото и да се взираше в масата пред себе си, Балован не можеше да установи какво точно е то.
Накрая покри тялото с чаршафа, внимателно сгъна дрехите на жупана, откачи факлата от стената и замислено се качи по стълбите.
По коридора се чуха викове. Някой тичаше и се смееше с пълно гърло, зад него се чуваше тежък боботещ смях.
Задъхан и зачервен, Зоран изскочи иззад един от ъглите и се блъсна в Климент и Ратомир. Веднага след момчето се появи Мугел, със зачервено лице, разтеглено в усмивка.