- Сега вече няма да ми избягаш! - провикна се той и се хвърли към падналия на земята Зоран.
Момчето щастливо изпищя и пълзейки на колене, се скри зад краката на писаря и секретаря.
Запъхтяна, в коридора се появи и Биляна.
- Къде сте хукнали и двамата? - извика тя, но веднага млъкна и силно се изчерви, щом видя Климент и спътника му.
- Играем на гоненица. Не правим нищо лошо. Хванете ме, ако можете! - бързо обясни Зоран и хукна към другия край на коридора.
- Аз май ще се откажа обяви Мугел и изтри потното си чело. - Не са за мен вече тези забавления, останах без дъх.
- Кого гони той, брата или сестрата? - тихо попита спътника си Климент, от което секретарят също почервеня и хвърли гневен поглед на жупана.
Убийството на Венда изглежда не го бе разстроило кой знае колко. Макар да бе свалил някои от накитите си, дори в играта Мугел бе с пръстени по ръцете. Огърлицата с рубини също бе на мястото си.
Сърбинът проследи с поглед минаващата покрай тях Биляна и се засмя:
- И това ако не са нашите двама ловци на хора. Как върви преследването? Дано не сте капнали като мен -каза той и й подаде месестата си ръка. Усмивката му разкриваше ред неравни пожълтели зъби.
- Ще трябва да ни отговорите на няколко въпроса! Незабавно! - заповяда Ратомир с тиха ярост в гласа.
Климент и Мугел стреснато изгледаха секретаря.
- Разбира се! - отговори жупанът. - Готов съм да ви помогна с каквото мога. Може би е най-добре да отидем в стаята ми.
- Да вървим тогава! - отсече Ратомир и тръгна напред.
Помещението, в което бе настанен Мугел, бе широко и просторно. По стените и облегалките на столовете безразборно бяха нахвърляни дрехи, сякаш собственикът им до последния момент не бе могъл да реши какво да облече.
На масата бяха струпани чинии с остатъци от храна и чаши недопито вино. Миришеше на пот и вкиснато.
Жупанът въобще не се притесни от бъркотията. Отвори широко прозорците, през които нахлу студен въздух, вдигна една бяла ленена риза и кожени гамаши от два стола и ги посочи на гостите си. Самият той се настани на леглото и краката му, които не стигаха до пода, смешно се залюляха.
- Не се притеснявайте от нищо - обяви Мугел и се усмихна под суровия поглед на Ратомир.
Климент само можеше да предполага защо секретарят е вбесен. Явно той беше тайният обожател на Биляна и не можеше да понесе мисълта, че тя щеше да се омъжи за някой друг. Сега, когато Венда го нямаше, конкурент за ръката на хубавицата бе останал само Мугел.
Жупанът тежко се отпусна на леглото, облягайки се на възглавниците, и взе шепа стафиди от чинийка, поставена на масичка до леглото. Започна бързо да ги яде, сякаш се страхуваше, че някой може да му ги вземе.
„Прилича на катерица“ - помисли си писарят и, кой знае защо, тази мисъл го ободри. След това се наведе напред и попита:
- Кой уби Венда?
Малко остана Мугел да се задави с една от стафидите.
- Откъде мога да знам? - възмути се той. - Не е ли ваша работа да разберете това?
Климент мислено въздъхна.
- Какво стана на вечерята? Защо се скараха Венда и Докс?
Сърбинът лапна и последните стафиди, погледна със съжаление празната чиния, премлясна и каза:
- Скараха се за коне. Докс обясняваше колко добре са обучени българските коне. Как знаят точно в кой миг ездачът на гърба им ще пусне стрелата си и поддържат равен ход през цялото време. Венда му възрази, че не е възможно да обучиш кон по този начин. След това се скараха. Не съм много сигурен. По това време аз и Дукум обсъждахме лова на мечки. Бяхме говорили за това с брата на хана, който съжаляваше, че скоро не е излизал в гората. Не очаквах да се изпокарат. Макар да пи много, Докс не изглежда като човек, който не може да се справи с някоя и друга чаша в повече.
Климент кимна.
- Ами след това? Какво стана след вечерята?
- Нищо особено. Прибрах се в стаята си, заключих, съблякох се и си легнах. Аз също бях пил доста и бързо заспах.
- И това е всичко?
Жупанът вдигна рамене.
- Докс казва, че Венда го е обидил. Нарекъл го е страхливец - попита писарят.
Мугел сви устни.
- Възможно е. Венда обичаше да си придава важност. Особено когато знае, че това ще му се размине без последици. Истински самохвалко, срам за господаря си! Не че Деян е по-добър от него. Много се променихме с годините.
Климент и Ратомир се спогледаха.
- Откога ги познавате?
За миг на писаря се стори, че по лицето на Мугел минава сянка, но жупанът бързо се съвзе.