В коридора Климент и Ратомир отново срещнаха Зоран. Момчето се криеше зад една от завесите и изскочи, когато минаха покрай него.
- Крия се от кака. Сърдита е, че я карах да ме гони. Няма да ме издадете, нали? Мислите ли, че мога да си хвана гущер - попита момчето, без да дочака отговор на предишния си въпрос.
- Гущер ли? Страхувам се, че по това време на годината те спят зимен сън - отговори Климент. - Ще трябва да изчакаш до пролетта.
- Чак до тогава? - разочарование се изписа на лицето на Зоран. - Не може ли да намеря някой сега?
- Не ми се вярва! - засмя се писарят. - Пък и защо ти е гущер?
- Дойката ми разказа, че след четирийсет години се превръща в дракон! Намислил съм да намеря един и да го гледам дотогава. Ще се грижа за него, ще го храня всеки ден и няма да го оставя да умре. Ще е хубаво да си имам собствен дракон, нали?
Климент и Ратомир се спогледаха.
- На колко години си? - попита писарят.
- На петнайсет - смутено отговори Зоран.
- На колко ще си след четирийсет години?
- На петдесет и пет - Зоран се умърлуши. - Ама тогава ще съм старец! За какво ще ми е дракон? Уф!
- Все ще измислиш нещо! - утеши го писарят и го потупа по главата.
- Ще хвана чудовище! Няма да ми се наложи да чакам! Вчера видях едно! Трябва да питам дойката как точно се ловят. Тя знае всичко! - отсече момчето и хукна по коридора.
Климент остана, загледан след него.
- Странно дете. Винаги ли се държи така?
Ратомир не отговори, а само повдигна рамене, без да поглежда писаря, след което смутолеви, че има някаква работа и си тръгна.
Климент се повъртя по коридорите, надникна в кухнята, опита се да завърже разговор с някои от слугите, но без успех. Отговаряха му учтиво, но студено, ясно давайки да се разбере, че няма да кажат на един чужденец нещо за собствените си дела.
Накрая писарят се прибра в стаята си, легна на кревата и се загледа в тавана, преповтаряйки си онова, което знае, търсейки в него някаква логическа връзка.
В Плиска имаше предател, който издаваше плановете на хана на враговете му. Расате и войската му са разбити, а престолонаследникът заедно с дванайсет боили са пленени. Борис твърдеше, че сърбите са знаели предварително всичко за похода. Досега ханът бе водил две войни, и двете неуспешни. Дали сега не се опитваше да прикрие третия си провал с предателство?
Кой беше изменникът и защо се бе продал на враговете? Имаше ли връзка с нападението на печенегите, или това бе просто случайност?
Климент стана и закрачи из стаята. През замъгленото рогово покритие на прозореца падащият сняг изглеждаше като плътна пелена. Бе още рано следобед, но скоро щеше да мръкне.
Писарят затвори дървените прозорци, внимателно закрепи крилата им с куките и запали няколко свещи от горящия мангал.
Борис и сръбските князе се бяха договорили за преговори. Тримата жупани бяха пристигнали ден преди българите в имението на Добрин. След това идва и отрядът на Дукум. Вечерта Докс и Венда се скарват. Жупанът обижда брата на хана, че българите са страхливи. И двамата са пияни, макар Венда да не изглежда такъв. Докс му се нахвърля, но ги разтървават и го завеждат да спи. Стрез стои цялата нощ в стаята му и твърди, че Докс не е ставал, нито някой е идвал при него. Никой не може да потвърди това освен чигатът, който е много близък с брата на хана. Състоянието на самия Докс обаче наистина е много тежко.
На другата сутрин Венда не се появява на закуска. Отиват да го извикат в стаята му, но той не отговаря. По настояване на Добрин вратата е разбита. Жупанът е намерен мъртъв. Някой му е прерязал гърлото и го е намушкал в сърцето. Ключът е пъхнат под вратата, за да изглежда, че е била заключена отвътре. Сърбите обвиняват Докс, но няма как Венда да го е пуснал в стаята си. Преговорите се провалят, преди да са започнали, жупаните искат да си тръгват.
Същата нощ някой влиза тайно в имението през малката врата в източната част на стената. Пуснат е отвътре, като снегът около вратата е почистен, а резетата й са смазани, за да не вдигат шум и някой да забележи пришълецът.
Климент тръсна глава.
Имаше и още.
Сръбските князе се бореха помежду си за надмощие. Техните жупани - също. Борис го бе казал съвсем точно - „Споделената власт не е истинска власт”. Преговорите бяха чудесна възможност за разчистване на сметките. Самите жупани също имаха стари дела за уреждане. Деян е искал жената на Венда и се е заклел да му отмъсти след смъртта й. Другите също сигурно бяха имали своите мотиви. Климент беше сигурен, че колкото по-дълбоко се разрови, толкова повече скрити тайни ще намери.