Трябваше да проучи внимателно жупаните, без да пропуска и Добрин, за когото всъщност не знаеше нищо. Макар да се стараеше да изглежда като перфектен домакин, той бе допуснал убийство в дома си и външен човек в имението, което уж се охраняваше зорко.
Дъщерята на Добрин също бе източник на раздори, а синът му определено не бе съвсем добре с главата.
Писарят седна на леглото и се замисли над нещата, които бе казало момчето. Дали то имаше нещо общо с убийството? Момчето бе достатъчно голямо, за да може да убие. А Венда със сигурност би го пуснал в стаята си без никакви притеснения. Или жупанът Деян най-накрая бе дал воля на трупаната с годините омраза?
Защо Добрин бе допуснал един от жупаните да бъде убит? И кой беше тайнственият гост, пуснат тайно през източната врата?
Къде се бе запилял секретарят, който трябваше да му помага в разследването?
Имаше толкова много въпроси за изясняване и толкова малко време за това.
Ядосан, Климент скочи от леглото и хукна по коридорите да издирва Ратомир.
Намери секретаря пред един от прозорците на втория етаж да говори с Биляна. Двамата бяха застанали съвсем близо един до друг, напълно глухи за това, което се случва около тях. След като най-накрая видяха задаващия се писар, се разделиха стреснато.
Климент кимна на Биляна, хвана под ръка Ратомир и го задърпа по коридора.
- Любовните ти авантюри могат да почакат! - сърдито каза писарят. - Имаме работа за вършене!
Секретарят виновно кимна, погледна през рамо към мястото, където бе стояла Биляна, но тя си бе тръгнала. Двамата продължиха мълчаливо по коридора. Сърбинът вървеше унило, забил поглед в пода, раменете му висяха, краката му се влачеха по дебелите дъбови дъски.
Климент въздъхна, хвана Ратомир за ръката и го затегли към една от пейките до стената. Остави секретаря там и отиде до кухнята, където му наляха пълна чаша с вино.
- Пий! - нареди той на секретаря, който продължаваше да седи унило. - И се стегни, ако искаш да спечелиш любимата си! Като седиш и страдаш, сам я тикаш в ръцете на Мугел.
- Не е вярно! - Ратомир щеше да се задави с виното.
- Вярно е единствено това, че трябва да разрешим убийството! Ако го направим, господарят ти може би ще ти бъде достатъчно благодарен, поне за да обмисли годежа ти с дъщеря му? Ако седиш и се вайкаш, няма да постигнеш нищо друго, освен да се простиш с Биляна завинаги!
Ратомир го погледна с надежда.
- Помисли. Ако не открием убиеца, господарят ти ще трябва да отговаря пред сръбските князе за това, което е станало в имението му. Едва ли тази възможност му харесва особено. Ако открием кой е убил Венда, той поне ще има с какво да се защити. Пък и кой знае -Климент се усмихна окуражително. - Може Мугел да се окаже престъпникът, когото търсим!
- Възможно ли е? - Ратомир скочи на крака, разливайки остатъка от виното по земята.
Климент сви рамене.
- Не виждам как по друг начин би могъл да се пребориш за Биляна.
- Така е! Държа се като глупак, вместо да действам - Ратомир пое дълбоко въздух. - Да вървим при Деян! Той има какво да ни каже - каза секретарят и решително излезе от стаята.
Деян ги прие в очевидно лошо настроение. Жупанът троснато им отвори вратата, завъртя се на токовете си и без да каже дума, се разположи на широко кресло, сочейки на писаря и спътника му два стола с твърди облегалки.
„Ясно ни показа кой къде се намира - помисли си Климент, докато сядаше. - Само ще си изгубим времето."
- Какво искате? - попита Деян, а тонът му преливаше от презрение. - Или мислите, че мога да имам нещо общо с убийството на Венда? Въобще не разбирам защо си губите времето, като идвате при мен. Трябва да проверите внимателно какво са правили българите или в краен случай - прислужниците. Не бих се учудил, ако някой от тях е убил Венда, за да му задигне пръстените.
- Нищо от стаята на жупана не бе изчезнало - сухо констатира писарят. - Самият вие огледахте стаята и казахте, че всичко си е на мястото.
- Може и да съм сбъркал. Така или иначе Венда не ми разкриваше тайните си - Деян махна с ръка. - Да не говорим, че в имението може да се е промъкнал някой отвън. Нали отрядът на българите стана жертва на нападение? Нищо чудно и сега да си имаме работа с престъпници.
Писарят и секретарят стреснато се спогледаха. Знаеше ли нещо повече жупанът?
- Кой би могъл да влезе в имението? И защо?
- Нямам никаква представа! Ваша работа е да разберете това! Аз само казвам къде трябва да търсите. Не знам защо идвате при мен!
- Много добре знаете! - на писаря почна да му омръзва от този надут сръбски благородник. - Ако настоявате, можем да си тръгнем. След което мнозина ще се запитат защо не искате да отговаряте на въпросите ни. Може би, за разлика от другите, имате какво да криете!