Без да се бави, Ратомир започва да сипва в чинията си от всичко, а Климент последва примера му. Нисък слуга им донесе чисти прибори и чаши, които те веднага напълниха с вино.
Бяха започнали да се хранят, когато към тях се присъедини и лекарят. Балован кимна на двамата жупани в другия край на масата, тежко седна на един стол и си отряза солидно парче печено, което поля с няколко лъжици сос. Лекарят изглеждаше угрижен и не обърна внимание на закачките на Ратомир.
- Какво има, докторе? - попита го секретарят. - Да не си глътна езика?
Балован само поклати глава.
- Какво прави цяла сутрин - не го остави Ратомир. -Сигурно пак си опитвал личните си запаси от вино.
- Гледах трупове - мрачно отговори Балован. - Отдавна не бях правил аутопсия.
Лицето на секретаря се сгърчи в престорен ужас.
- Точно сега ли намери да говориш за това?
Лекарят вдигна рамене.
- Какви са заключенията ти, Баловане? Има ли нещо ново около смъртта на Венда - писарят се бе навел напред, забравил за храната.
- Много си бил чувствителен - отговори на секретаря Балован, след което се обърна към Климент: - Всъщност подробности няма. Някой е намушкал в сърцето жупана и му е прерязал гърлото. Просто и ефикасно. И двата удара са смъртоносни. Всеки от тях би свършил работа. По тялото няма други рани или следи от насилие. Просто два удара и толкова.
- Защо му е било на убиеца да го прави?
Дъвчейки, лекарят отново вдигна рамене.
- Нямам представа. Най-вероятно е искал да се презастрахова. Или не е можел да прецени, че и едната рана е достатъчна. За мен е по-интересно друго - кой удар е бил нанесен първо. Колкото повече се замислям...
Балован млъкна.
- Колкото повече се замисляш, какво? - подкани го Ратомир.
- Не знам. Има нещо странно в тези рани. Нещо, което не е както трябва - уклончиво отговори лекарят. - Не ме питайте какво - замаха той с ръце, щом видя лицата на двамата си събеседници. - И аз цяла сутрин се опитвам да разбера, но не мога. Нещо ми убягва, но нямам представа какво. Почти съм сигурен, че убиецът първо му е прерязал гърлото и след това го е намушкал в сърцето. Бил е зад него и го е изненадал. Да, да! Няма как да е стоял пред него и да го е убил по този начин. Представям си го така: убиецът застава зад Венда, навежда се напред, прерязва му гърлото, след което замахва още веднъж и го пробожда в сърцето. Обратното е неизпълнимо, или поне много трудно.
- Разбирам накъде биеш - съгласи се Ратомир. - Ако е стоял пред жертвата си, не е можел от тази позиция да му пререже гърлото. Да го удари в сърцето - да, но после трябва да стане и да мине зад гърба на жупана.
- Никой не би направил така. Изводите ти са верни и вероятно важни - обяви Климент.
- Наистина ли? - лекарят се изчерви от удоволствие. - Но все пак имам усещането, че пропускам още нещо. Нещо много важно! - каза той замислено.
Опитите на Климент и Ратомир да изкопчат нещо повече от него удариха на камък. Накрая секретарят въздъхна примирено и попита:
- Какво прави вчера вечерта?
Лекарят го погледна лукаво, избърса ръцете си в масата и извъртя глава настрани.
- Подозирате ли ме? Чудесно! - той важно се засмя. -Тръгнах си с останалите. Вие ме видяхте. Отидох в стаята на господаря. Приготвих му настойка от билки. Той има чувствителен стомах и при всяко по-обилно хранене получава киселини. Е, моята работа е да ги предотвратя. Понеже и пиенето беше много, погрижих се сутринта да не го боли главата.
- А нас ни остави на кучетата, така ли? - заяде го Ратомир.
- Който не вярва в медицината, не заслужава да бъде лекуван - мъдро вдигна пръст към тавана Балован. -Ако ме беше помолил, щях да ти помогна. След като не ми вярваш, оправяй се сам!
- Добре! Добре! - разпери ръце Ратомир. - Не се пали толкова. Разбира се, че ти вярвам.
- Така и трябва! Прибрах се в стаята си. Тя е в края на дясното крило. Удобна ми е, защото към нея има малък склад, където държа билките и приготвям някои лекарства. Преди да легна, затворих плътно капаците на прозорците и ги покрих. Имам си специално изработена покривка за това. Не обичам теченията и много мразя да ми духа. Проверих какво става с билките, които суша в единия от шкафовете. Някои извадих и поставих в гърненца с вино. Така става по-ароматно и придобива специфичен вкус. Ще го дегустирам довечера. Чувствайте се поканени.