- Мугел също е голям билкар. Дори разправят, че навремето е бил лекар - осведоми го Ратомир.
- Така ли? Не знаех! - учуди се Балован. - Ще трябва да си поговоря с него. След като покрих виното, легнах и заспах. Беше късно, а и бях пил доста.
- Чули нещо през нощта?
- Не. Спя леко, но не чух нищо - със съжаление каза лекарят. - На другата сутрин ме събудиха двамата войници, пратени от господаря.
- И това е всичко?
Лекарят кимна в знак на съгласие.
- Какво ли е видял? - зачуди се Климент малко след като Балован им благодари за компанията и си тръгна, като им припомни вечерта да минат да дегустират виното му с билки.
- Каквото и да е, няма как да разберем. Може и да се шегувам с него понякога, но той е отличен лекар. Щом казва, че нещо не е наред, му вярвам, че е така.
- Не е наред, но какво? - попита Климент.
Събеседникът му безпомощно вдигна рамене.
След обяда писарят и секретарят се разделиха. Ратомир имаше някои текущи задачи за вършене, с които се извини, макар Климент да предполагаше, че всъщност сърбинът отива да докладва на господаря си.
Може би и той трябваше да отиде при Дукум. Но какво щеше да му каже? Че има някои бегли подозрения? Че някой е влязъл тайно в имението? Че Мутел и Деян са имали мотив да убият Венда?
Засега имаше само въпроси, но нямаше отговори. Кавханът трябваше да почака. Да почака, докато загадката не започнеше да се изяснява поне малко.
Някой сложи ръка на рамото на писаря и той подскочи от изненада. До него стоеше Хелена.
- Не исках да ви стресна - усмихна се извинително тя. - Но трябва да поговорим.
Господарката заведе писаря в широка стая с красиво изрисувани в жълто, червено и синьо стени.
„Сигурно са прекрасни, когато ги огрее слънцето през лятото”- помисли си писарят.
Резбовани дървени ракли заемаха ъглите, няколко сандъка с кожени капаци стояха под прозореца. Близо до тях имаше широка, застлана с червена покривка маса, а на нея - висока, позлатена чаша. Малка кутийка за бижута бе поставена отгоре й, а на капака проблясваше кървавочервен рубин.
Хелена проследи погледа на писаря.
- Мъжът ми добре се грижи за мен - усмихна се тя, канейки Климент да седне на един от фино резбованите столове. - Добрин е добър човек, който просто иска да си върши работата. И всички да са доволни. Но сега...
Думите й увиснаха във въздуха. Жената явно се колебаеше какво да каже.
- Защо ме доведохте тук? - попита писарят и очите му пробягаха по пищните извивки на домакинята. Дали бе съвсем безопасно да стои с тази жена сам в стаята й? Това можеше да се изтълкува погрешно.
Климент се завъртя неспокойно на стола си. Искаше му се да се махне веднага, за да избегне неловкото положение, в което бе изпаднал, но в същото време не можеше да откъсне очи от Хелена. Беше му приятно да стои с тази красива жена в стаята й и просто да я гледа.
- Трябва да ми помогнете! - неочаквано каза Хелена, преодоляла колебанията си. - Трябва да спасите мъжа ми и семейството ми!
- Да го спася ли? От какво!
- Ако преговорите се провалят, с Добрин е свършено! - лицето на домакинята помръкна. - Мъжът ми вложи много в това начинание. Използва всичките си връзки, за да бъде домакин на преговорите. Ако всичко свърши добре, успехът и престижът му ще са големи. Ако се провали... - Хелена замълча. - Ако се провали, ще загуби благоволението на князете и за останалите интриганти няма да е трудно да се разправят с него. Ще загубим всичко, което имаме. Нищо чудно да го хвърлят в затвора или дори да го убият! Какво ще стане с нас тогава? Какво ще стане с Биляна и Зоран?
- Но Добрин не е виновен за случилото се. Той...
- Няма да има значение дали е виновен или не. Един от великите жупани бе убит в неговото имение! Той не можа да го опази. Как можа да го допусне! - в гласа на Хелена неочаквано прозвуча ядна нотка. - Как можа да допусне подобно нещо! - повтори тя. - Сега всичко е заложено на карта!
- Но как мога да ви помогна аз?
- Заловете убиеца! Само така мъжът ми ще може да се спаси.
Климент наклони глава и внимателно изгледа събеседничката си. Какво криеше тази жена? И защо го бе повикала сам в стаята си? Искаше ли да му каже нещо господарката на имението, или се опитваше да прикрие нечии следи? Следи, по които ако тръгнеше някой друг, щеше да стане опасно?
- Това не е истината, нали? Всъщност има нещо друго. Знаете много добре, че и аз искам да разбера кой е убил Венда!
Очите на Хелена се наляха със сълзи и тя силно стисна ръцете си, за да овладее треперенето им.
- Не се страхувам само за мъжа си. Страх ме е и за Зоран! - една сълза се търкулна по бузата й, но тя побърза да я изтрие с престорена усмивка. - Той е прекрасно момче, но не възприема света като останалите. Вижда различни неща, чува различни неща. Някои казват, че това е дар от Бога. Други, че е луд.