- Съжалявам - отрони накрая той. - Трябваше да ти кажа наистина. Но просто не мислех, че е важно.
- Мислил си, че не е важно да ми кажеш за лудия брат на любимата ти, който има навика да избива кучета и котки и когото Венда е обидил с пристигането си? Не мислиш ли, че прекаляваш?!
Ратомир преглътна и сведе глава.
- Не вярвам да е бил Зоран. Той е добро момче! Има известни проблеми, но не може да е убил Венда.
- Остави на мен да преценя - сухо каза писарят. - Ако все още искаш да работим заедно, трябва да ми кажеш всичко, което знаеш! Независимо дали е в ущърб на някои от близките ти. Разбрахме ли се?
Секретарят кимна.
- Добре тогава - каза Климент. - Да вървим да намерим Явица. Той може би ще ни каже кой е бил неканеният гост.
Писарят се завъртя и тръгна по коридора, следван от засрамения Ратомир.
11
Писарят отвори входната врата със замах. Вятърът и студът го удариха в лицето. Безброй малки снежинки като мухи налетяха в очите му и го заслепиха.
Климент замахна с ръце и се огледа. В двора кипеше още по-ожесточена работа от сутринта. Явно дори снегът и студът не можеха да спрат работата в имението.
Въпреки че снегът не бе спирал и за минута, част от двора бе разчистена и писарят с изненада видя дебели дървени капаци, някои от които бяха вдигнати. От отворите се подаваха стълби; слуги с дебели кожени куртки и кърпи, завързани през лицата, внасяха и изнасяха сандъци, вързопи и чували. Климент решително закрачи в снега, стигна до един от отворите и надникна през него. Под краката му се простираше голямо подземно помещение, добре осветено от закачените на стените факли.
- Господарят мести тук по-дълготрайните стоки, които ще му трябват чак през пролетта. Както и тези, които могат да пострадат от студа - обясни един от работниците. - Ако остане достатъчно място, ще приберем долу и балите със слама, за да не изгният в снега, както и голяма част от зърното - осведоми го мъжът и се върна към работата си.
Климент с учудване наблюдаваше огромното количество товари, които се пренасяха в складовете. Чували с просо, грах, овес и пшеница, купчини слънчоглед, покрити с широки платнища, топове кожа и платове, дори сандъци с оръжие и красиви керамични вази запълваха помещенията.
Във всеки склад стоеше по един домакин, който със списък в ръка внимателно отмяташе кое къде се мести и в какво количество. Няколко войници добродушно надзираваха работниците, така че всичко да отиде точно на мястото си и в такъв размер, в какъвто е било първоначално.
- Господарят ти наистина е много богат! Досега не си давах точно сметка за това - каза писарят на застаналия наблизо Ратомир.
- Виждаш само малка част - веднага отговори секретарят. - Истинската търговия господарят върти със злато, сребро и други ценности. Но ти си прав! Наистина е много богат! И мисли за всичко - в гласа на секретаря прозвуча гордост.
Климент продължи да обикаля двора. Огледа просторните конюшни, в които едри коне бяха завити с одеяла и чулове, мина през част от изпразваните складове, обиколи дори задната част на имението, където се разхождаха премръзнали прасета, кокошки и кози. Кладенците бяха захлупени с тежки дъбови капаци, малка ковачница, пекарна, дърводелница и дори леярна можеха да задоволят всяка нужда на имението.
„Да, Добрин наистина се е подготвил добре. Би могъл да издържи и обсада“ - каза си писарят и духна в смръзналите си ръце.
Намериха Явица до вратата на една от кулите. Снегът и студът не му правеха впечатление, ръката меко бе легнала на дръжката на меча. Комендантът на имението лениво оглеждаше двора, без да изпуска нищо от погледа си. Дори да бе видял приближаващите Климент и Ратомир, той с нищо не го показа. Чак когато писарят и спътникът му наближиха, Явица ги прониза с кафявите си очи.
- Какво искате? - попита той и леко изпъна яките си рамене. - Още неприятности?
- Искаме да хванем убиеца на жупана Венда - отговори Климент. - Ами ти?
Военният отново обходи с поглед двора и каза:
- Доста сняг се е изсипал. Ако продължава така, още дълго ще си останем затворени тук.
- Погледни го от добрата му страна. Може и да сме затворени, но поне убиецът няма да може да избяга.
- Мъдри думи - заключи Явица. - По-добре да влезем в караулното. Тук не е добро място за разговори.
Преди да изчака отговора, комендантът се обърна и влезе в кулата. Климент и Ратомир побързаха да го последват.
Караулното бе малко, но чисто, проветрено и добре затоплено. Стените бяха съвсем голи, в дъното се виждаха сандъци, пълни със стрели и облегнати до тях дълги черни копия.