Явица покани гостите си на една от пейките, поставени до стената, свали ръкавиците си и протегна пръсти към един от разпалените мангали.
- И аз искам убиецът да бъде заловен. Независимо кой е - каза военният и въздъхна. - Съжалявам за избухването си сутринта. Реагирах прибързано. Не трябваше да обвинявам господаря Докс, но тогава всичко ми изглеждаше съвсем ясно. Но сега? Колкото повече мисля, толкова по-заплетено ми изглежда.
Климент кимна с глава.
- Твоите разсъждения сутринта бяха добри, българино - продължи Явица. - Но не мога да си представя кой от нашите би искал смъртта на Венда. И то точно сега. Това би било катастрофа за всички ни. Нищо не разбирам! Но съм готов да помогна с каквото мога.
Климент и Ратомир се спогледаха.
- Влизал ли е някой в имението? Пускал ли си някого, за когото не знаем? - попита Ратомир.
- Не! - отговори бързо Явица и облиза устни. - Ако някой влезе в къщата през нощта, няма как да не бъде забелязан. Стените са високи и всичко долу е като на длан. Вратата е осветена с факли. Ако някой реши да се прехвърля със стълба или по друг начин, веднага ще бъде забелязан.
- Дори в този сняг?
- Дори в този сняг! Няма начин външен човек да е проникнал в имението. Което значи, че убиецът е някой от къщата!
- А слугите? - попита писарят. - Може някой да е бил подкупен.
- Невъзможно е! Слугите спят в отделно крило, което нощем се заключва. Сам свърших тази работа миналата нощ. Обходих коридорите и се уверих, че всичко е спокойно, преди да си легна. Не можах да заспя. Все още бях ядосан на Докс и заплахите му.
- Аз чух стъпки пред вратата си - внезапно си спомни Климент.
- Стъпки ли? - Явица повдигна вежди. - Сигурно съм бил аз. Направих няколко обиколки по коридорите, за да се уверя, че всички са се успокоили. Не ни трябваха повече пиянски скандали — комендантът свъси вежди. — Всъщност и аз чух някой да ходи по коридора. Дори излязох да проверя кой е. Не видях никого и реших, че ми се е причуло. Все пак обходих пак двата етажа, но те бяха пусти.
Климент усети как пулсът му се учестява. Бе ли чул и сърбинът убиеца?
- Било е малко след полунощ, нали?
Явица се почеса по главата.
- Предполагам. Тъкмо бях затворил прозорците, когато ги чух - бързи, ситни стъпки. Все едно бяга голяма мишка. Отиваха към края на коридора?
- Да - потвърди Климент. - Какво има там?
- Стълби - отговори Ратомир. - Чудя се кой ли е бил това?
- Убиецът най-вероятно - отговори писарят. - Нали лекарят каза, че убийството е станало някъде около полунощ.
Тримата се спогледаха, ясно осъзнавайки възможностите, които бяха изпуснали предишната вечер.
- Само ако знаех - ядно ритна пейката под себе си Явица.
Писарят поклати глава. Вече нищо не можеше да се направи.
- Какво стана, след като пристигнаха жупаните? -смени темата той.
- Дойдоха ден преди вас. Съпровождаха ги големи свити, които се върнаха обратно. Господарят Добрин бе гарантирал сигурността на всички - Явица замълча. - Изглежда се познаваха от по-рано, но се държаха студено и надменно помежду си. Всеки изтъкваше колко велик е неговият господар, опитвайки се да омаловажи останалите. Предполагам затова се скараха.
- Скараха ли се?! - попитаха Климент и Ратомир в един глас.
- Бяха се събрали в стаята на Деян. Слугите им занесоха храна и вино да се подкрепят. Господарят искаше да се присъедини към тях, но не му позволиха. Казаха, че имат да обсъждат държавни дела, които не го засягат. -Явица се опита да потисне гнева в гласа си. - По-късно отидох да проверя постовете и да видя дали нямат нужда от още нещо. От стаята се чуваха викове. Миг след това вратата се отвори и отвътре излетя Венда. Лицето му беше изкривено от гняв. Явно се бяха карали. Опитах се да го спра, но той ме подмина. Мугел явно си беше тръгнал по-рано, защото в стаята беше само Деян.
- Но той ни каза, че не се е срещал с останалите жупани, след като са пристигнали в имението - каза Ратомир.
- Е, аз вярвам на очите си. На ушите си - също. Жупаните се срещнаха след пристигането си. Ако не вярвате на мен, питайте господаря или слугите, които им занесоха храна и вино - Явица вдигна рамене. - Защо да ви лъжа? Венда и Деян се скараха. Чух и едно име - Константин!
- Константин ли? - Климент и Ратомир се спогледаха. - Кой е Константин?
- Нямам представа! В къщата няма никой с такова име.
Ратомир потвърди с кимване.
- Случи ли се нещо друго?
- Не мога да си спомня нищо. От сутринта все това прехвърлям в ума си. Обикалях много напред-назад и ако имаше нещо нередно, би трябвало да го забележа. Но не видях нищо.