- А на вечерята?
- До скандала всичко си вървеше както трябва. Няколко пъти ставах да проверя постовете. Не съм се заслушвал в разговорите, внимавах с пиенето, защото не исках да се изложа.
- За какво се скараха Венда и Докс?
- Не разбрах. Нещо за коне, струва ми се. Българинът беше много пиян, но ме изненада. Скочи прекалено бързо и беше по-силен, отколкото очаквах - Явица въздъхна. - Предполагам, че това ме ядоса най-много. Беше пил, а действаше по-добре от мен. След това всички се разотидоха. Останах, докато раздигат масите. Проверих постовете, докладвах на господаря, че всичко е наред, и отидох да си легна.
Тримата помълчаха известно време.
- И си сигурен, че външен човек не е прониквал в имението.
- Напълно. Просто няма как да стане.
- Мисля, че има - каза писарят. - Някой не само е влязъл, но и е бил пуснат отвътре.
- Не разбирам какво искаш да кажеш - зачуди се Явица.
- Ела, ще ти покажа - отговори му Климент.
Тримата излязоха от караулното и мълчаливо тръгнаха през двора, ниско нахлупили качулките си, за да се предпазят от ледения вятър. Макар и да бе още следобед, денят бе започнал да гасне. Слънцето се криеше зад плътните ниски облаци, дълги тъмни сенки пресичаха двора.
Снегът около малката врата бе понатрупал, но все още се виждаше, че около нея е почиствано. Личаха и стъпките на този, който бе дошъл отвън, и на съучастника му, пуснал го вътре. Климент показа на Явица и наскоро смазаните резета и панти на вратата, които правеха отварянето лесно и безшумно.
- Не мога да повярвам! Кой може да е направил това?! - комендантът звучеше изненадан, но Климент не можа да види лицето му, скрито под качулката. - Ще трябва да кажа на господаря! - обяви Явица, скочи на крака и без да изчаква останалите, хукна към къщата.
Ратомир и Климент останаха загледани в гърба на отдалечаващия се военен. Дали Явица наистина бе изненадан от това, което му бяха показали?
В задния двор завариха Зоран и Биляна да играят в снега под погледа на дойката си. Двете деца на Добрин забиваха голям морков вместо нос на направения от тях снежен човек.
- Прилича на теб - виж колко е дебел - подразни Зоран сестра си и я замери със снежна топка.
- Не, на теб прилича - отговори му тя. - Точно толкова грозен е! И носът му е крив като твоя.
Двамата започнаха да се замерят в снега, но внезапно спряха, видели приближаващите Климент и Ратомир.
Биляна цялата пламна, изтупа ръкавиците си от снега и приглади разрошените си коси.
- Вижте! Вижте какво направихме! - започна да се хвали Зоран, сочейки снежния човек. - Прилича на сестра ми, нали? Липсва му само една метла и ще стане същата вещица като нея!
- Не говори така за Биляна! - сопна се Ратомир.
- Ще говоря както си искам за когото искам! - извика момчето, но побърза да се скрие зад гърба на дойката.
- Внимавай, ей! - закани му се секретарят.
- Всъщност - извика Зоран - ти си прав. Не прилича на сестра ми. Прилича на оня, дето го утрепаха тая нощ.
- Извинете го, не знае какво приказва - опита се да го защити Биляна.
- Знам! Знам! Всичко знам! - отговори брат й и погледна Климент. - Отрязали са му главата. Ей така!
Зоран скочи и удари снежния човек по главата. Дали защото бе току-що поставена, или от силата на удара, но тя се заклати и тупна на земята. Празната кофа, която служеше за шапка, издрънча глухо, морковът падна и се счупи, едното око от въглен се търкулна в снега.
- Аз не исках да стане така. Аз... - Зоран се вкопчи в полите на жената до него. Аз не исках да го убия! Стана случайно. Извинявайте...
Утешавано от дойката и Биляна, момчето тръгна към къщата. Ратомир също се присъедини към тях, тихо шепнейки нещо на момичето.
Климент остана сам с падащия мрак и главата на снежния човек в краката си. Едното око се хилеше зловещо от дупката си.
Писарят потръпна, вдигна крак, но не посмя да ритне снежната глава, изруга и също тръгна към къщата.
12
Крайно време беше да се срещне с Дукум. Кавханът сигурно с нетърпение чакаше резултатите от разследването му. Макар да имаше само някои смътни подозрения, Климент реши, че е по-добре да ги сподели с боила, отколкото да го държи в неведение. Кой знае, може би Дукум щеше да му подскаже къде да търси решението.
Намери кавхана в стаята му. Великият боил преглеждаше някакви документи, капаците на прозорците му бяха затворени също както и сутринта, а на масата горяха няколко свещи.
Дукум покани писарят да седне, наля му чаша вино и с интерес изслуша докъде е стигнало разследването им с Ратомир, като час по час поглеждаше към свещта, която гореше на полицата над камината. Накрая благодари на писаря за свършената работа, каза му, че няма нищо, с което да му помогне, и пожелавайки му успех, почти го избута от стаята си.