Озадачен, Климент тръгна по коридора. Никой не можеше да предвиди как ще се държи Дукум, но поведението му бе най-малкото странно.
„Може би търси начин да спаси преговорите, а и аз не му предложих нещо кой знае какво“ - помисли си писарят и тръгна да търси Балован.
Искаше му се отново да поговори с лекаря. Може би той бе разбрал какво не е наред с трупа на Венда.
Колкото и да го търси обаче, не можа да намери сърбина, а слугите незнаещо вдигаха рамене на въпросите му.
Климент реши сам да огледа тялото на убития и тръгна към криптата на къщата, където бе трупът на Венда. Замисли се за убития жупан. Какво знаеше за него?
Писарят спря и се облегна на стената. Бе забравил нещо наистина важно! Бе забравил да претърси стаята на жупана.
Какво бе казал убитият в подземията на Плиска? Че предателят изпраща сведения на княз Мутимир. Венда бе точно негов представител.
Климент изруга, обърна се и се затича по коридора.
Как можеше да е толкова глупав да не направи връзката? Вместо да си губи деня с безсмислени разпити, трябваше да претърси стаята на убития. Трябваше да направи по-рано връзката между него и българския предател. Може би в книжата на жупана щеше да намери разрешение на задачата, която му бе поставена, или поне насока, в която да търси.
Дали предателят не го бе убил? В главата на писаря като вихър се завъртяха предположения и хипотези. Най-неочаквано всичко се бе съсредоточило тук, в това отдалечено имение; зад каменните стени се бяха преплели много на пръв поглед различни интереси. Дали предателят не се бе почувствал заплашен по някакъв начин и затова не бе убил Венда? Ако беше така, нямаше да е трудно да го разобличи. Освен него в имението имаше още само трима българи - Докс, Дукум и Стрез.
Писарят потръпна при мисълта , че може да е на прав път. Нима братът на хана бе предател? Или покровителят му Дукум? Или чигатът Стрез?
А стаята на Венда стоеше празна от сутринта и само чакаше да я претърси. И щеше да го направи, без никой да заподозре истинската му цел.
Климент отново се прокле наум! Как може да е такъв глупак! Да пропусне толкова важна улика!
Единствената му надежда бе, че и никой друг не се е сетил да претърси стаята на убития. Сутринта, потресени от убийството, не бяха огледали щателно стаята.
„Може би там наистина има нещо, което ще ми помогне“ - мислеше си писарят, докато бързаше към стаята на Венда.
Някой бе поправил избитата врата и сега тя стоеше здраво на пантите си. Климент спря, успокои дъха си и се огледа. Не вършеше нищо нередно, но предпочиташе да не го заварват сам в стаята на убития.
Внимателно сложи длан върху дръжката, когато лек шум зад вратата го накара да замръзне на място.
В стаята имаше някой!
Дали не беше убиецът, който се бе върнал, за да заличи следите си? Или някой бе дошъл също да търси доказателства? Може би това бе Ратомир?
Климент изтегли камата, втъкната в пояса му, откачи една от факлите на стената и блъсна вратата.
Наведен над масата на убития стоеше Стрез. Той се стресна от неочакваното нахлуване на писаря, уплашено погледна незапалената факла и ножа в ръката му, но след това го разпозна и се успокои.
- Уплаши ме! - изсъска чигатът. - Помислих, че е убиецът.
- Какво правиш тук?! - остро попита Климент. -Защо ровиш в нещата на Венда?
Стрез му се усмихна и облиза устни.
- Ами ти? Защо нахълтваш тук въоръжен до зъби? Какво ти е нужно да знаеш?
- Много неща! Аз разследвам смъртта на жупана. Което не може да се каже за теб.
- Не бъди толкова сигурен! - отговори Стрез и тръгна към него. - Може би не само ти се опитваш да разбереш кой е убил Венда.
- Пак те питам: Какво търсиш тук?!
- Можеш да ме питаш колкото си искаш, но отговор няма да получиш! - озъби му се чигатът. - Едно мога да ти кажа: тук няма да намериш нищо!
Пренебрегвайки гневните протести на писаря, Стрез му обърна гръб и излезе от стаята.
Климент объркано огледа помещението. Какво правеше тук чигатът? Бе дошъл да прикрие нещо или да търси улики? Или го бе пратил Докс?
Възможностите бяха много и все неприятни.
Писарят постоя замислен и поклати глава. Приближи до масата, над която бе стоял Стрез, и внимателно я огледа. Грижливо подредени, върху нея имаше запушени шишенца с мастило, използвани пера, ножче за подостряне и свитъци, които писарят бързо разгърна. Бяха обикновени писма, официалното назначение на Венда за делегат от страна на княз Мутимир и незначителни бележки, които жупанът си бе нахвърлял.