Тежка кожена кесия, пълна със златни монети, лежеше до красива, декорирана с цветни камъни, кутийка. Климент я отвори и изсипа съдържанието й върху масата. Сребърни гривни, златен пръстен с рубин, друг във формата на лъвска глава, още няколко с различни по големина и цвят камъни и сребърна огърлица се разпиляха по повърхността.
„Това изключва убийството да е извършено с цел грабеж. Никой крадец не би оставил подобна плячка - помисли си Климент. - Венда или е бил много глупав, или е имал пълно доверие на Добрин, щом държи парите и скъпоценностите си незащитени.“
Писарят запали всички свещи, които намери, приближи до вратата и тихо спусна резето. Щеше да е по-спокойно, ако знаеше, че няма да го безпокоят.
Застана в центъра на стаята и отпусна сетивата си. Опита се да не задържа погледа си върху нищо с надеждата, че някой неочакван детайл сам ще му се набие в очите. Постоя така около минута-две, но не забеляза нищо особено.
Столът, където бе убит Венда, бе на мястото си до масата. На куките висяха скъпи мантии, боен колан със закачени на него меч, кинжал със сребърна дръжка и три шапки. Писарят намери още красиви дрехи, обшити със злато, сребро и кожа, в двата големи сандъка, които жупанът бе донесъл със себе си.
Внимателно провери джобовете и подгъвите им, но никъде не намери нищо. Нищо нямаше и в сандъците, леглото и стаята. Нищо, свързано с предателя. Или с преговорите. Или с убиеца.
Разочарован, писарят седна на леглото на убития и се опита отново да си представи какво се бе случило. Венда се приготвя да си ляга, някой чука на вратата. Той пита кой е, познава гласа, пуска госта си. Сяда на стола, двамата започват да говорят. Най-вероятно обсъждат поведението на Докс.
Венда говори, гостът слуша, кима с глава и се съгласява, става и започва да крачи из стаята. Това не обезпокоява жупана. Убиецът минава зад гърба на Венда, вади ножа си, приближава се откъм гърба му и му прерязва гърлото. След това го намушква в сърцето. Стои зад жертвата си, така че кръвта от раните да не го опръска.
След като извършва престъплението, убиецът излиза от стаята, заключва я отвън и пъха ключа под вратата. Промъква се до стаята си, а Климент и Явица чуват стъпките му.
„Но кой е той? И защо е убил Венда? - запита се за кой ли път Климент. - Няма какво повече да науча тук. Време е да си вървя.“
Писарят побърза да отключи вратата и да излезе от стаята. Ратомир сигурно го чакаше.
Поднесоха им импровизирана вечеря в голямата зала. Докс и Дукум се появиха един след друг, седнаха близо до камината и си зашепнаха тихо. Дукум погледна въпросително писаря, но той само поклати отрицателно глава. Засега нямаше какво ново да каже на господаря си.
Стрез също седна с тях и се хранеше бавно, хвърляйки коси погледи към Климент.
Появи се и Деян, който огледа залата и се настани в един от ъглите. Няколко пъти отпраща приготвената му храна, докато хареса това, което му носят. Мугел също влезе малко по-късно. Той смутено се заоглежда ту към масата на българите, ту към тази, на която стоеше Деян. Явно не искаше да седи до високомерния си намусен колега, но в крайна сметка все пак отиде при него. Деян го възнагради с надменно изпръхтяване.
Явица също се появи мокър от снега, който валеше навън, и седна при Климент и помощника му.
- Разпитах всички войници - вместо поздрав съобщи той. - Никой не знае кой може да е влязъл през източната врата. Нито са видели някой да разчиства снега около нея или да смазва резетата. Направо не ми го побира главата! - заключи комендантът и лакомо се нахвърли на храната.
Макар вечерята да не бе официална, домакинът се бе постарал. Няколко блюда с печено месо, обилно поръсено с билки и ароматни сосове, вдигаха пара на всяка от масите. Пред Дукум и Докс, който отказа предложеното му вино, се мъдреше угоен пъдпъдък, печен с вино и стафиди, а Деян облизваше пръстите си над малък заек, полят с пикантен сос.
Добрин намина на няколко пъти, извини се, че е много зает, и след като се увери, че всичко е наред, отново се запъти на нанякъде.
- Чудя се с какво ли се занимава непрекъснато този човек? Изглежда толкова зает - запита се Климент.
- Господарят има много работа - отговори Ратомир с пълна уста. - Преговорите са само едно от нещата, с които се занимава. Вярно, заради зимата търговията не му върви, но и без това има достатъчно ангажименти. Снегът създава допълнителни проблеми. Складовете са пълни с всякакви стоки. Някои от тях лесно се развалят, други могат да се повредят от влагата. Господарят продължава да върти сделките си. Сигурно е единственият, който го прави по това време на годината, но точно затова е по-добър от останалите. Различни търговци идват и си отиват, различни стоки влизат и излизат от складовете.