- Което значи...
- Което значи, че убийците са били двама!
- Точно така! - похвали го Ратомир и стана от масата. - Убийците са били двама! Но кои са те?
13
Свещите тихо припукваха, мангалът приятно затопляше въздуха. Ратомир и Климент се бяха настанили пред масата в стаята на секретаря и отпиваха от високи калаени чаши. Помежду им стоеше наполовина пълна кана с вино. Настроението им отново бе под нулата.
Снегът бе спрял да вали. Съвсем скоро пътищата щяха да станат проходими. Мрачен, Дукум бе съобщил, че Деян и Мугел си тръгват на другия ден.
- Умолявах ги да останат! Да пратят някого при Мутимир за нов представител, но и двамата отказаха категорично. Не ми го казаха направо, но е ясно, че държат нас отговорни за убийството.
Ако жупаните си тръгнеха преди разкриването на убиеца, това щеше да е катастрофа. Щеше да има война със Сърбия, Расате и боилите да умрат, а провалът щеше да тежи на раменете на писаря. Ратомир пък трябваше да се прости с надеждата си да впечатли господаря си и да вземе дъщеря му за жена.
Въпреки че бяха уморени, решиха да обсъдят отново убийството. Двамата убийци откриваха нови възможности. Най-малкото беше ясно, че престъплението е било отдавна замислено и планирано. Така всички съмнения от Докс падаха окончателно. Климент хранеше слаба надежда, че това ще накара жупаните да продължат преговорите.
Двама убийци означаваше също и заговор. Но кои бяха участниците в него? И какво целеше той?
Ратомир откъсна няколко парчета пергамент и написа на тях имената на Докс, Дукум, Деян, Мугел, Стрез и Явица. След кратка препирня Климент добави и тези на Добрин, Зоран и Балован. Не пропуснаха и тайнствения Константин, чието листче отбелязаха с X. Той ли бе човекът, пуснат тайно в имението?
Подреждаха листчетата в различни комбинации, опитваха се да налучкат някаква обединяваща нишка между тях - нещо, което да ги насочи към мотивите на престъпника.
Добрин лесно би могъл да организира подобно нещо в собственото си имение. Ако той бе пуснал Константин, гостът би могъл да убие Венда.
Но защо?
Секретарят категорично се бе противопоставил на подобна теория, заявявайки, че господарят му само би изгубил, ако преговорите се провалят.
„Това ще му струва престиж и което е по-лошо, князете ще загубят вяра в него. Особено Мутимир“ - с право бе изтъкнал секретарят.
Деян и Мугел също имаха интерес да премахнат Венда - единият го мразеше заради жената, която му бе отнел преди години, а другият заради жената, която сега можеше да му отнеме и да го доведе до фалит. Но срещу двамата жупани нямаше никакво доказателство. Нищо освен думи, за които да се закачат.
Ратомир изложи сложна теория, според която Стрез е убил Венда, за да отмъсти за пияния Докс. Идеята не бе лишена от логика, още повече след като Климент бе заварил военният да тършува в стаята на убития. Но това не обясняваше как Стрез е влезнал при сърбина, който не би го пуснал в стаята си.
Не трябваше да забравят и за Явица. Ако в миналото бе имал причина да мрази Венда, може би сега е използвал случая да си отмъсти? Лесно би могъл да пусне тайнствения Константин в имението и след това да го изведе, ако не желае лично да си цапа ръцете. Още повече че комендантът бе скрил за враждата си с Венда. Но колкото и да се опитваха, не можаха да намерят никакви доказателства в подкрепа и на тази теза.
Накрая се бяха отказали и седяха мрачни, бавно отпивайки от виното. Очите им бяха зачервени, главите им тежаха от умора. Ратомир няколко пъти скришом погледна към леглото и накрая Климент допи чашата си, стана и му пожела лека нощ. Може би ако останеше сам с мислите си, щеше да има по-голям успех.
Писарят се прибра омърлушен. Закачи елека на куката до вратата и се метна в леглото. Дългата кама, която бе затъкнал отзад на кръста си, му пречеше, затова я извади и я постави на стола до леглото.
Макар да минаваше полунощ, нямаше намерение да спи. Прехвърли още веднъж имената на всички, включително и на Докс и Дукум, но не можа да измисли нищо.
В Плиска имаше предател. Той бе издал плановете на Борис на сърбите. Расате и боилите са пленени. Тримата сръбски князе не могат да се договорят помежду си какво да предприемат. Понасят се слухове, че Борис иска да се покръсти. Започват брожения против желанията на хана. Последният по-голям бунт е в Охрид и Докс е пратен да го потуши.
Борис предлага преговори, князете приемат. Пращат своите велики жупани, от българска страна идват кавханът и братът на Борис. За място на преговорите е избрано имението на сърбина Добрин. Той търгува по границата и внимава да е в добри отношения и с българите, и със сърбите.