Първо изпрати войниците, които бяха оставили носилката с Ратомир на земята в имението. Организира постовете по стените, отпрати тези, които нямат работа, за да не създават суматоха. През това време Добрин се бе съвзел достатъчно.
- Като намерихме Ратомир и българина, хукнах да търся Балован. Беше ми ясно, че при всички положения ще ни е нужен лекар. Стигнах до стаята му и потропах, но вратата сама се отвори. Учудих се защо не е заключил и влязох. Вдигнах високо факлата и го видях. Балован се беше захлупил по очи на масата. Пред него имаше бутилки и чаша. Изглеждаше като пиян. Разтърсих го за рамото. Той падна назад на стола - Добрин спря и си пое въздух. - Лицето му беше сгърчено, устата му бе изкривена в ужасна гримаса, езикът висеше навън.
- Сигурно ли е, че е мъртъв? - попита Мугел.
Добрин кимна.
- Опитах се да намеря пулс, но нямаше. Гърдите му не се движеха, ръцете му бяха студени, а очите... - сърбинът преглътна - очите му бяха отворени и почти изскочили от орбитите, целите в кръв...
- Нека отидем да проверим какво всъщност става -започна да маха с ръце Деян и краищата на пелерината му се развяха около него като криле на прилеп. - Очевидно любезният ни домакин е толкова уплашен, че не е в състояние да ни каже мъртъв ли е лекарят или не. Както не е в състояние да опази гостите на князете от собствената си прислуга.
- Мъртъв е! - отговори Добрин и този път гласът му не трепереше. - Виждал съм достатъчно трупове, за да мога да преценя.
Въпреки това всички се втурнаха към стаята на лекаря.
Балован седеше вдървено на стола си, пред него на дървената маса имаше наредени глинени гърненца с вино, от което бе пил. Две свещи се разтичаха в плитка калаена чиния. Някой закачи факла на стената и помещението се обля в светлина.
Климент ахна, някой извика.
Лицето на лекаря бе сбърчено, сякаш изпитва огромна болка. Езикът му, грозен и почернял, висеше навън, очите бяха налети с кръв и сякаш щяха да изскочат от орбитите.
Балован бе мъртъв и в това не можеше да има никакво съмнение.
Пред него стоеше едно от гърненцата с вино. Климент го взе, поднесе го към носа си и веднага го дръпна назад.
- Отрова! Беладона или мандрагора, не мога да преценя точно. Очевидно някой я е сложил в чашата на лекаря. Той щеше да дегустира вино с различни билки, така че дори и да е усетил някакъв различен вкус, едва ли е обърнал внимание.
- Това е прекалено! - развика се отново Деян, гледайки гневно домакина. - Нима човек вече не може да пие и яде в тази къща, без да се страхува за живота си? Не по този начин си представях, че ще протекат преговорите, Добрине! И можеш да си сигурен, че князът, моят господар, ще научи за това! Утре си тръгвам колкото се може по-рано! Не искам повече да остана и час в това гнездо на убийци! - сърбинът преметена наметалото си през рамо и предизвикателно огледа всички.
- Аз също си тръгвам! Едва ли господарят ми ще е доволен от това, което става тук - обяви и Мугел.
- Нека бъдем разумни! - опита се да ги уговори Дукум.
Деян отскочи назад все едно е видял пепелянка.
- Нито секунда не оставам повече тук! Смъртта се е настанила под този покрив и не искам да попадам в ръцете й! - извика той.
- Нека не бързаме - умолително вдигна ръце Добрин. - Все ще измислим нещо.
- За да умре още някой? Затова ли да чакаме? - личеше си, че Мугел едва сдържа страха си и всеки момент може да изпадне в истерия. - Искам да се махна! Тръгвам си веднага! - жупанът хукна по коридора.
- Не може да се държите така! - Добрин си бе върнал част от самочувствието.
- Не можем ли? - извика Деян и всички закрещяха и заръкомахаха един срещу друг.
Накрая жупанът плю в краката на Дукум, обърна се и излезе, крещейки по коридора на слугите да стегнат багажа му.
Останалите се върнаха в залата. Добрин се разпореди тялото на Балован да бъде преместено в криптата и да им донесат вино. Всички се питаха защо е бил премахнат лекарят и дали това ще доведе до нови убийства. Никой не можеше да каже кога за последно е видял Балован, нито какво е правил след обяда. За убиеца не бе представлявало трудност да влезе в стаята на лекаря, която той държеше незаключена, след което да сложи отрова във виното му.
- Станало е само за миг - обобщи Дукум и поиска от писаря да им разкаже как се бе озовал заедно с ранения Ратомир в горящия склад.
С все още дрезгав от дима глас Климент обясни как е чул някой да дращи по вратата му, последвал го е на двора, после в складовете. Разказа им за хвърлената факла, боя с непознатия в тъмнината и щастливия начин, по който бе открил капака в пода.