— Направих само това, което смятах, че трябва да направя — отвърна Грасиела. — Трябваше да го помоля…
— Решението беше мое — прекъсна я Маккейлъб. — За всичко.
Фокс не обърна внимание на обясненията и ядосано поклати глава. Тя отстъпи от леглото и даде знак на Маккейлъб да седне.
— Свали си ризата и седни. Започвай да говориш. Вече ти останаха четири минути.
— Няма да си събличам ризата, докторе. Искам да чуеш какво ще ти кажа, а не колко пъти бие сърцето ми.
— Добре. Говори. Щом искаш да ми попречиш да си гледам пациентите, добре. Говори.
Тя забарабани с пръсти по папката на леглото.
— Господин Кослоу е в същото състояние като твоето преди два месеца. Опитвам се да му запазя живота, докато сърцето му започне да работи нормално. После имам тринайсетгодишно момче, което…
— Ще ме оставиш ли да ти кажа защо сме тук?
— Не мога да се сдържа. Толкова съм бясна.
— Е, изслушай ме и може би ще промениш мнението си.
— Едва ли е възможно.
— Мога ли вече да започна?
Фокс вдигна ръце в знак, че се предава и прехапа устни. Маккейлъб най-после започна. Трябваха му десет минути, за да обобщи разследването си, но на петата минута Фокс вече бе толкова зашеметена, че не забелязваше времето. Не го прекъсна нито веднъж.
— Затова сме тук — завърши той.
Очите на Фокс се местеха от единия на другия, докато се опитваше да проумее току-що казаното.
— Искаш да кажеш, че си започнал с човек, който се нуждае от орган — сърце, бял дроб, черен дроб, бъбрек, каквото и да е. Но също като теб, той има рядко срещана кръвна група АВ с CMV отрицателен. Това означава дълго, много дълго и навярно безрезултатно чакане, защото в тази група са само по един на двеста хиляди души. Това, от своя страна означава, че само един на всеки двеста хиляди души има, да речем, черен дроб, който е подходящ за онзи човек. Значи съм разбрала правилно, така ли? Според твоите думи този човек е решил да увеличи шансовете си, като убива хората от тази група, защото после органите им ще могат да се използват за трансплантация?
В гласа й се долавяше остър сарказъм и това ядоса Маккейлъб, но вместо да възрази, той просто кимна.
— И че е взел имената на хората от групата от списъка с донори на кръв в компютъра на ЦОТКО, така ли?
— Точно така.
— Но не знаеш кой е той?
— Не знаем със сигурност. Но знаем, че системата за сигурност на ЦОТКО е изключително уязвима.
Маккейлъб извади от джоба си списъка, който му бе разпечатала Грасиела, и го подаде на Фокс.
— Успях да го взема днес, а си нямам и понятие от проникване в компютри.
Лекарката взе листа и махна с него към Грасиела.
— Но тя ти е помогнала.
— Не знаем кой е този човек. Трябва да приемем, че щом е притежавал връзките и възможностите да наеме убиец, той би могъл също да влезе в системата на ЦОТКО. Важното е, че е възможно.
Маккейлъб посочи към списъка.
— Там е всичко, което е нужно. В групата са всички от списъка. Посочена е възрастта, дори дали са донори на органи. Той е избрал един от донорите. Избрал е някой млад, направил е проверка. Кениън е бил млад и напълно подходящ. Тенисист, яздил е кон. Кордел е бил млад и силен. Всеки, който го е наблюдавал известно време, би разбрал, че е подходящ. Карал е сърф, водни ски, бил е планинар. И двамата са били напълно подходящи.
— Тогава защо ги е убивал като за упражнение? — попита Фокс.
— Не, не за упражнение. Просто всеки път нещата са се обърквали. В случая с Кениън убиецът е използвал куршум дум-дум, който е пръснал мозъка му и той е бил мъртъв още преди да успеят да го закарат в болница. Убиецът е променил метода си на действие. Започнал е да използва патрони с метална гилза и е стрелял в предната част на мозъка. Фатален изход, да, но моментален. Появилият се на местопрестъплението мъж позвънил по клетъчния си телефон. Кордел още бил жив. Но линейката объркала адреса и отишла на друго място. Междувременно жертвата умряла.
— И органите пак не били годни за трансплантация — прибави Фокс. Очевидно вече разбираше.
— Мразя тази дума — за първи път от много време се обади Грасиела.
— Коя? — попита Фокс.
— „Годни“. Мразя я. Тези органи са дарени. От хора, които са обичали другите хора. Това не са резервни части.
Фокс кимна и безмълвно погледна към Грасиела.
— С Кордел не се е получило, но не заради метода на действие — продължи Маккейлъб. — Затова убиецът просто се е върнал към списъка си с потенциални донори. Той…