— Добре, следващият. Тами Домайк — един от бъбреците.
— Така. Тя е учителка. Двайсет и осем годишна, женена за дърводелец. Има две деца. И тя не отговаря. Просто не е…
— Уйлям Фарли — другият бъбрек.
— Пенсионирано ченге от Бейкърсфийлд. От дванайсет години е на инвалидна количка — след раняване в гръбначния стълб по време на рутинна пътна проверка. Дори не са хванали престъпника.
— Калифорнийският магистрален патрул — замислено каза Маккейлъб. — Може да е имал приятели, които да свършат работата…
Уинстън дълго мълча, преди да отговори.
— Не ми изглежда вероятно, Тери. Искам да кажа…
— Зная, зная, остави. Ами очите? Кристин Фойи е получила роговиците.
— Да. Изкарва си прехраната с продажба на книги и току-що е завършила колеж. Не е и тя. Виж, Тери, надявахме се, че някой от тези хора ще е милионер, политик или престъпник. Някой очевиден. Но тук просто няма такъв. Съжалявам.
— Значи аз продължавам да съм най-сериозният и единствен заподозрян.
— За съжаление.
— Благодаря, Джай, много ми помогна. Трябва да вървя.
— Почакай! И недей да ми се сърдиш. Аз съм единствената, която те изслуша. Не го забравяй.
— Зная, извинявай.
— Хм, има още нещо. Не исках да ти го казвам, докато не ми остане време да проверя. Щях да се заема утре. В момента подготвям заповед за осигуряване на достъп до информация.
— Какво? Казвай. Трябва бързо да направя нещо.
— Ами ти мислеше само от гледна точка на това кой е получил органите след смъртта на Глория Торес, нали така?
— Да. Органите на Кордел и Кениън не са били годни.
— Зная. Не говоря за това. Но винаги има списък с чакащи, нали?
— Да, винаги. Аз чаках почти две години заради рядката си кръвна група.
— Е, някой може би просто е искал да се придвижи нагоре в списъка.
— Да се придвижи нагоре ли?
— Нали разбираш, те са били като теб, чакали са и са знаели, че дълго ще чакат. Може би дори фатално дълго. Не са ли ти казвали, че при твоята кръвна група не е възможно да определят кога ще има налично сърце?
— Да, казаха ми да не храня големи надежди.
— Така, възможно е нашият човек просто да чака, но като убива Глория Торес, той минава едно място напред в списъка. Увеличава шансовете си.
Маккейлъб се замисли. Струваше му се вероятно. Внезапно си спомни как Бони Фокс му беше казала, че в отделението има друг пациент, който е в същото положение като него. Сети се за момчето, което бе видял в болничното легло. Можеше ли то да е въпросният пациент? На какво ли би бил готов бащата, за да спаси детето си. Възможно ли беше това?
— Може да излезе нещо — отвърна той. Адреналинът му отново се покачваше.
— Точно така. И имам намерение да получа заповед, да отида в ЦОТКО и да получа всичките списъци с чакащи и данните за кръводарителите. Сигурно ще е интересно да видя реакцията им.
Маккейлъб кимна, но мислите му бяха далеч напред.
— Чакай малко — каза той. — Прекалено е сложно.
— Кое?
— Всичко това. Ако някой иска да се придвижва напред в списъка, защо да не очиства хората от самия списък?
— Защото е прекалено очевидно. Ако отпаднат двама-трима души, нуждаещи се от трансплантация на сърце или черен дроб, все някой ще се усъмни. Но смъртта на донорите не е толкова явна. Никой не беше забелязал връзката, докато не се появи ти.
— Но ако си права, това би могло да означава дори, че убиецът ще нанесе нов удар. Трябва да тръгнеш надолу по списъка с донорите с кръвна група АВ. Трябва да ги предупредиш, да ги защитиш.
Тази вероятност отново разпали вълнението му.
— Зная — каза Уинстън. — Когато получа заповедта, ще се наложи да разкажа на Невънс и Улиг, и изобщо на всички какво правя. Затова трябва да се предадеш, Тери. Това е единственият начин. Трябва да дойдеш тук с адвокат, да изложиш всичко това и да си поемеш риска. Невънс и Улиг са умни хора. Ще разберат, че са допуснали грешка.
Маккейлъб не отговори. Виждаше логиката в думите й, но се колебаеше, защото така щеше да остави съдбата си в чужди ръце.
— Имаш ли адвокат, Тери?
— Не, нямам. Защо ми е адвокат? Не съм извършил нищо лошо?
Беше чувал безброй престъпници да казват същото.
— Питах те дали познаваш адвокат, който може да ти помогне? — уточни тя. — В противен случай мога да ти препоръчам няколко.
— Познавам достатъчно адвокати, ако ми се наложи. Ще си помисля.
— Е, позвъни ми. Аз ще се погрижа за всичко останало.
Маккейлъб си представи килия в областния затвор. Като агент от ФБР бе обикалял много затвори. Знаеше колко отвратителни и опасни са те. И разбираше, че невинен или не, няма да се предаде.
— Там ли си, Тери?