— Трябва да позвъня по телефона, Бъд — извика Маккейлъб. — Ще си поговорим по-късно.
— Върши си работата.
Той махна с ръка и изчезна в каютата на яхтата си. Маккейлъб сви рамене, погледна номера на Джай Уинстън в бележника си и го набра. Няколко секунди по-късно тя му отговори.
— Джай, тук е Тери Маккейлъб. Спомняш ли си ме?
След кратко колебание Уинстън отвърна:
— Разбира се. Как си, Тери? Чух, че си имал ново сърце.
— Да, и съм много добре. Ами ти?
— При мен няма нищо ново.
— Мислиш ли, че ще имаш няколко минути, ако се отбия тази сутрин? Имаш един случай, за който искам да поговорим.
— Да не си станал частен детектив, Тери?
— Не. Просто правя услуга на един приятел.
— Кой е? Случаят, искам да кажа.
— Джеймс Кордел. Грабежът при банкомата от 22 януари.
Уинстън издаде замислен звук, но не каза нищо.
— Какво? — попита Маккейлъб.
— Ами, странна работа. Вече бях прибрала този случай в чекмеджето, но сега ти си вторият човек от два дни насам, който ме търси във връзка с него.
Мамка му, помисли си Маккейлъб. Знаеше кой я е търсил.
— Кейша Ръсел от „Таймс“ ли?
— Да.
— Заради мен е. Исках от нея репортажите за случая. Но не й казах защо. Затова те е търсила. Опитвала се е да разбере нещо.
— И аз така реших. Направих се на тъпа. Та кой е приятелят, който те е помолил за тази услуга?
Маккейлъб разказа как са го помолили да се заеме с убийството на Глория Торес и как това в крайна сметка го е довело до случая Кордел. Той й призна, че не получава никакво съдействие от лосанджелиското полицейско управление и че Уинстън е единствената му възможност. Пропусна единствено факта, че е получил новото си сърце от Глория Торес.
— Е, познал ли съм? — накрая попита той. — Има ли връзка между двата случая?
Уинстън се поколеба, но после потвърди предположението му. И допълни, че за момента разследването е прекратено в очакване на нещо ново.
— Слушай, Джай, ще бъда откровен с теб. Надявам се да ми позволиш да хвърля един поглед на документацията ти и на всичко друго, каквото ми дадеш, за да мога после да ида при Грасиела Ривърс и да й кажа, че е направено или че се прави всичко възможно. Не се опитвам да се правя на герой или да се перча на когото и да било.
Уинстън не отговори.
— Какво мислиш? — попита Маккейлъб. — Имаш ли малко време днес?
— Не много. Можеш ли да почакаш?
— Естествено.
Маккейлъб почака в продължение на минута. Той се разхождаше се назад-напред по палубата и гледаше към тъмната вода край яхтата.
— Тери?
— Да.
— Виж, в единайсет трябва да съм в съда. Това означава, че трябва да изляза оттук най-късно в десет. Ще успееш ли да стигнеш дотогава?
— Естествено. Какво ще кажеш за девет, девет и половина?
— Става.
— Добре, благодаря.
— Тери, правя го, защото ти дължа услуга. Но тук няма нищо. Просто някакъв боклук с пистолет. Все същата история с трите удара, това е всичко.
— Какво искаш да кажеш?
— В момента ме чакат на другия телефон. Ще поговорим, когато дойдеш.
Преди да се приготви за тръгване, Маккейлъб отиде до „Дабъл-даун“. Яхтата представляваше най-грозната гледка на доковете. Локридж имаше повече вещи, отколкото платноходката му можеше да побере. Трите му сърфа, двата му велосипеда и надуваемата му лодка бяха на палубата и караха яхтата да прилича на плаваща градинска разпродажба.
Вратата на каютата все още беше отворена, но отвътре не се чуваше нищо. Маккейлъб извика и изчака. Не бе прието да се качваш неканен на чужда яхта.
Накрая главата и плещите на Бъди Локридж се показаха през вратата. Косата му беше сресана и вече бе облечен.
— Бъди, имаш ли някаква работа днес?
— Както винаги, едно и също.
— Виж, през следващите няколко дни ще имам нужда от шофьор. Ако искаш, работата е твоя. Плащам по десет долара на час плюс всякаква храна. Ще трябва да си вземеш нещо за четене, защото ще се наложи да чакаш.
Бъди излезе.
— Къде ще ходиш?
— Трябва да ида до Уитиър. След петнайсет минути. За после не зная.
— Какво има, някакво разследване ли?
Маккейлъб можеше да види възбудата в очите на Бъди. Беше прекарал много време в четене на криминални романи и често му разказваше сюжетите им. Този път щеше да е наистина.
— Да, правя една проверка. Но не търся партньор, Бъди, само шофьор.
— Съгласен съм. С чия кола?
— Ако вземем твоята, ще ти платя бензина. Ако вземем моя „Чероки“, ще седя отзад. На дясната седалка има въздушна възглавница. Ти решаваш. Аз нямам претенции.
Бони Фокс бе забранила на Маккейлъб да шофира поне до деветия месец след операцията. Раната на гърдите му все още не беше зараснала. Кожата бе заздравяла, но гръдната кост под белега продължаваше да е отворена. Ударът във волана или от въздушната възглавница можеше да е фатален, дори при лека катастрофа.