Маккейлъб кимна и се усмихна. Знаеше как е. Ако групата не разкрие бързо случая, разследването поема само един.
— Няма ли да загазиш, като ми даваш тези неща?
— Не. Капитанът знае какво си направил за нас по случая Лайза Мондриън.
Лайза Мондриън беше жената, открита във Васкес рокс. На Маккейлъб му се стори необичайно, че Уинстън използва името й. Необичайно, защото повечето ченгета се опитваха да обезличат жертвите. Така по-лесно приемаха нещата.
— Тогава капитанът беше лейтенант — каза Уинстън. — Знае, че сме ти длъжници. Разговарях с него и той ми разреши да ти дам материалите. Искаше ми се да ти дадем нещо повече. Не зная какво ще успееш да постигнеш, Тери. Единственото, което можем да направим, е просто да чакаме.
Което означаваше, че чакат убиецът да нанесе нов удар и се надяват да допусне грешка. За съжаление разкриването на стари убийства често водеше до проливането на още кръв.
— Е, ще видим. Какво искаше да кажеш по телефона с това, че било все същата история с трите удара?
Уинстън се намръщи.
— Случва се все по-често. Още откакто в Сакраменто приеха закона за трите удара. Не зная дали си следил нещата, след като вече не работиш в бюрото. Но според този закон, ако получиш три присъди за тежки престъпления, край. Автоматично те осъждат на доживотен затвор без право на предсрочно освобождаване.
— Да. Зная за това.
— Е, единственият резултат при някои от тези задници е, че ги прави по-внимателни. Вече очистват свидетелите, преди да извършат обикновен грабеж. Предполагаше се, че този закон ще има възпиращо въздействие. Ако питаш мен, така просто има много повече жертви като Джеймс Кордел и двамата в магазина.
— Значи според теб онзи тип просто очиства свидетелите.
— Така ми се струва. Гледал си един от записите. Той не се колебае. Този боклук е знаел какво ще направи още преди да отиде при банкомата или в магазина. Никакви свидетели. Засега се водя от това предположение. През свободното си време преглеждам материалите и търся престъпници с по две или повече присъди. Мисля, че мъжът с маската е такъв. Извършвал е грабежи и по-рано. Сега е станал и убиец. Естествена еволюция.
— И засега няма никакъв резултат, така ли?
— В архивите не. Но или ще го открия аз, или той мен. Не е от хората, които внезапно изчезват. И фактът, че убива хора за неколкостотин долара показва, че е решил при никакви обстоятелства да не се връща отново в кафеза. Това е сигурно. Пак ще се появи. Изненадана съм, че още не се е случило — минаха два месеца. Но когато го направи, може би ще се прецака в нещо съвсем незначително и ние ще го пипнем. Рано или късно. Гарантирам ти го. Жертвата от моя случай има съпруга и две дъщерички. Ще го накарам да си плати за това.
Маккейлъб кимна. Яростната й всеотдайност му харесваше. Това беше пълна противоположност на възгледите на Аранго. Започна да събира документите и обеща на Уинстън, че след като прегледа материалите, ще й телефонира.
— Не се презорвай — отвърна тя. — Ще използваме всичко, което направиш.
Когато се върна при форда, Маккейлъб завари Бъди Локридж да седи с гръб към вратата и с протегнати върху дясната седалка крака. Той лениво свиреше някакъв блус на хармониката си и в същото време четеше разтворената в скута книга. Маккейлъб отвори дясната врата и го изчака да си вдигне краката. Забеляза, че заглавието е „Инспектор Иманиши разследва“.
— Доста бързо свърши — отбеляза Бъди.
— Да, нямаше много за казване.
Остави купчината доклади и касети на пода между краката си.
— Какво е това?
— Просто някои неща, които трябва да прегледам.
Локридж се надвеси и погледна най-горната папка. Беше доклад за произшествие.
— Джеймс Кордел — прочете той. — Кой е този?
— Бъди, струва ми се…
— Зная, зная.
Изправи се и запали двигателя.
— Е, сега накъде?
— Сега просто се връщаме обратно. В Сан Педро.
— Не ми ли каза, че ти трябвам за няколко дни? Няма да задавам повече въпроси, обещавам.
— Не става дума за това. Все още имам нужда от теб. Но в момента трябва да се върна обратно и да прегледам тези неща.
Бъди обезсърчено хвърли книгата върху таблото, пусна хармониката в джобчето на вратата и превключи на скорост.
10.
В горното помещение имаше повече естествена светлина, отколкото долу в кабинета му. Маккейлъб реши да работи там. Освен това в трапезарията имаше шкаф с вграден телевизор и видео. Разчисти масата, избърса я с гъба и хартиена салфетка и после постави отгоре купчината доклади. Извади от чекмеджето на чертожната маса бележник и подострен молив и също ги отнесе там.