22:41:03 ч. — неидентифициран мъж с испански акцент телефонира в полицията, съобщава за ранена жена в „Шърман маркет“, която се нуждае от помощ. Не дочаква полицията. Незаконно пребиваващ?
22:41:37 ч. — Според часовника на видеокамерата Глория Торес е застреляна.
22:41:55 ч. — Елън Тейф използва телефона в колата си, за да съобщи в полицията за вероятни изстрели. Казват й, че вече са известени. Името и телефонният й номер са предадени на детективите.
22:47 ч. — Пристига линейка, откарва Глория в медицинския център „Нортридж“. Регистрирана е смъртта на Кюнгуон Канг.
22:49 ч. — На местопрестъплението пристигат първите полицаи.
Отново прочете всичко. Знаеше, че това не е точна наука, но хронологията на събитията го безпокоеше. Според първия доклад от разследването детективите поставяха изстрелите в едноминутния период между 22:40 и 22:41 ч. Бяха използвали единствения източник, в чиято безотказна точност бяха уверени — часовникът в телефонната централа на управлението. Първото съобщение за убийството — от Добрия самарянин — беше получено в 22:41:03 ч. Този час и твърдението на Елън Тейф, че е чула изстрелите някъде след началото на новините по КФУБ бяха довели до заключението, че убийството трябва да е станало след 22:40, но преди 22:41:03 ч., когато бе телефонирал Добрият самарянин.
Това, разбира се, беше в противоречие с часа 22:41:37, който се виждаше на записа от магазина в началото на стрелбата.
Маккейлъб отново прегледа докладите, като се надяваше, че е пропуснал някоя страница, на която е обяснено това несъответствие. Не откри нищо. Забарабани с пръсти по масата. Погледна си часовника и видя, че е почти пет. Едва ли щеше да открие някой от детективите.
Отново проучи хронологичната възстановка, която бе съставил, в опит да открие обяснение за противоречието. Вниманието му привлече второто обаждане в телефонната централа. Елън Тейф, свидетелката, чула изстрелите, беше позвънила по мобифона си в 22:43:21 ч., за да съобщи за стрелбата и й бяха отговорили, че вече са известени.
Маккейлъб се замисли. Детективите бяха използвали нейните показания, за да отнесат убийството към 22:40 ч., самото начало на новините. Но тя бе телефонирала едва след като полицията вече е имала информация за престъплението. Защо беше забавила съобщението си с повече от две минути? И изобщо бяха ли я питали дали е видяла Добрия самарянин?
Маккейлъб бързо прегледа купчината доклади, докато откри писмените показания на Елън Тейф. Бяха напечатани на една страница и подписът й стоеше под пет сантиметра текст. Нямаше нито дума за това колко време след като е чула изстрелите, е телефонирала в полицията. Пишеше, че според нея пред магазина със сигурност са били паркирани два автомобила, макар че не можеше да определи какви точно, нито пък дали вътре е имало някого.
Той погледна данните за свидетелката. Тейф бе трийсет и пет годишна, омъжена. Живееше в Нортридж и работеше като заместник-директор във фирма за набиране на персонал. По времето на изстрелите тя се прибирала вкъщи от кино на „Топанга плаза“. Бяха отбелязани домашният и служебният й номер. Маккейлъб отиде при телефона и позвъни в службата й. Отговори му секретарка, поправи произношението му на фамилното й име и каза, че тъкмо се готвела да си тръгне.
— Тук е Елън Тейф — разнесе се в слушалката женски глас.
— Здравейте, госпожо Тейф. Вие не ме познавате. Казвам се Маккейлъб. Разследвам онова убийство на „Шърман Уей“ отпреди два месеца. Онези изстрели, които сте чули и за които сте съобщили в полицията.
Чу я да въздъхва по начин, който показваше, че обаждането я е раздразнило.
— Не разбирам, вече разговарях с детективите. От полицията ли сте?
— Не, аз… работя за семейството на жената, която е била убита. В неудобен момент ли ви търся?
— Да, тъкмо си тръгвах. Искам да изпреваря пиковия час и… и честно казано, не зная какво мога да ви кажа. Обясних всичко на полицията.
— Ще ви отнема само минута. Имам само няколко кратки въпроса. Тази жена е имала момченце. Просто се опитвам да хвана типа, който я е убил.
Отново я чу да въздъхва.
— Ще се помъча да ви помогна. Какво искате да ме питате?
— На първо място, колко време изчакахте, след като чухте изстрелите, за да позвъните в полицията?
— Не съм чакала. Веднага им позвъних. Израснала съм край оръжия. Баща ми беше полицай и понякога го придружавах на обиколките му. Бях сигурна, че пукотът, който съм чула, е от пистолет. Веднага телефонирах.