В девет часа в петък сутринта го събуди телефонът. Беше Джай Уинстън.
— Буден ли си?
— Да. Просто днес я карам малко по-спокойно. Какво има?
— Какво има ли? Току-що ми позвъни Аранго и ми каза нещо, което наистина ме обезпокои.
— О, нима? И какво е то?
— Каза ми от кого си получил новото си сърце.
Маккейлъб разтри лицето си с длан. Бе забравил какво е казал на детектива.
— И защо това те безпокои, Джай?
— Защото ми се иска да ми беше казал всичко. Не обичам тайните, Тери. Онзи задник ми позвъни и ме накара и аз да се чувствам като задник, защото го научавам последна.
— Какво значение има дали си знаела или не?
— Тук става дума за сблъсък на интереси, нали така?
— Не. Не за сблъсък. Ако питаш мен, това е мотивация. Аз искам да пипнем онзи тип повече от вас. Безпокои ли те нещо друго? Заради Ноуан ли е?
— Не, не е заради това. Още снощи ти казах, че ще поема отговорността. Капитанът вече ми се накара, но продължавам да смятам, че е трябвало да го направим.
— Добре. Аз също.
Последва колебливо мълчание. Маккейлъб все още мислеше, че тя иска да му каже още нещо, затова изчака.
— Виж, просто недей да се изхвърляш, става ли? — рече Уинстън.
— Какво искаш да кажеш?
— Не съм сигурна. Не зная какво замисляш. И не искам да се тревожа заради тази твоя „мотивация“, както я наричаш.
— Разбирам те. Виж, Джай, през цялото време ти повтарям, че ако постигна нещо, то си остава за вас. Не съм променил мнението си.
— Добре тогава.
— Чудесно.
Той вече се канеше да затвори, когато чу гласа й.
— Между другото, днес пратих куршума на твоя човек. Ще го получи утре, ако работи в събота. Ако не, в понеделник.
— Добре.
— Ще ми съобщиш, ако открие нещо, нали?
— Той първо ще съобщи на теб. Ти му пращаш куршума.
— Не продавай на краставичар краставици, Тери. Той е твой човек, ще ти се обади. Само се надявам, че веднага след това ще се свърже и с мен.
— Ще се погрижа.
Маккейлъб отново понечи да затвори, но тя продължи.
— Какво ще правиш днес?
Въпросът го свари неподготвен.
— Ами… не зная. Не съм сигурен къде ще отида. Бих искал да разпитам свидетелите по случая Глория Торес, но Аранго ясно ме заплаши, ако се опитам да го сторя.
— И какво ти остава?
— Не зная. Мислех си днес просто да се помотая на яхтата, може би пак да прегледам докладите и записите, да видя дали няма да изскочи нещо. Първия път ги прегледах набързо.
— Май ще прекараш доста скучен ден. Почти също толкова гаден, колкото и моят.
— Пак ли си в съда?
— Иска ми се да бях. В петък съдът почива. Това означава, че ще трябва да си свърша писмената работа. Да наваксам. И най-добре да започвам. Доскоро, Тери. Не забравяй какво ти казах. Съобщавай новините първо на мен.
— Дадено.
Уинстън най-после затвори и Маккейлъб отново се отпусна на леглото, притиснал телефона до корема си. След напразни опити да си спомни сънищата от предишната нощ Маккейлъб вдигна слушалката, свърза се с телефонни услуги и взе номера на спешното отделение в „Холи Крос“.
Попита за Грасиела Ривърс. Трябваше да чака почти цяла минута. Когато се обади, гласът й звучеше отсечено и припряно. Очевидно беше попаднал в неподходящ момент. Едва не затвори, но реши, че тя може да е разбрала кой я търси.
— Ало?
— Извинявай. Трябва да съм прекъснал нещо.
— Кой се обажда?
— Тук е Тери.
— А, Тери, здрасти. Не, не си ме прекъснал. Просто си помислих, че нещо се е случило с Реймънд. Обикновено не ме търсят тук.
— Тогава извинявай, че те разтревожих.
— Няма нищо. Да не си болен? Направо не можах да позная гласа ти.
Грасиела насилено се засмя. На Маккейлъб му се стори, че тя се срамува.
— Лежа по гръб — отвърна той. — Правила ли си го някога, когато си звъняла в службата си, за да съобщиш, че си болна? Нали разбираш, гласът ти звучи, сякаш наистина си болен.
Този път смехът й беше искрен.
— Не, никога не съм го опитвала. Ще трябва да го запомня.
— Естествено. Това е добър съвет. Можеш да се възползваш от него.
— Е, какво има? Как вървят нещата?
— Ами разследването не се развива много добре. Вчера си мислех, че сме попаднали на нещо, но после малко забоксувахме. Днес ще преосмисля положението.
— Добре.
— Потърсих те, защото си мислех за утре. Ще доведеш ли Реймънд, за да го заведа на скалите.
— На скалите ли?
— На вълнолома. Мястото е чудесно за риболов. Сутрин често ходя там и винаги има хора с въдици.
— Ами, откакто онази вечер си тръгнахме, Реймънд постоянно приказва за това. Така че имах намерение да дойдем. Стига да искаш и ти.
Маккейлъб се поколеба, като си помисли за Болотов. Но искаше да види Грасиела и момчето. Изпитваше нужда да ги види.