— Вече забравих.
Тя се отпусна в стола си и зачака причината за посещението.
— Като че ли открих нещо, което би трябвало да се провери — каза той.
— Пак ли за Болотов?
— Не, нещо ново.
— Да не се повтори историята с лъжливото овчарче, Маккейлъб.
Уинстън се усмихна.
— Няма.
— Добре, казвай.
Той се облегна с длани на бюрото, за да може да разговарят тихо. Наоколо все още имаше много нейни колеги, които се опитваха да свършат задачите си преди края на седмицата.
— Аранго и Уолтърс са пропуснали нещо — започна Маккейлъб. — Аз също не го забелязах, когато за първи път преглеждах докладите. Но тази сутрин започнах от начало и го открих. Трябва да му се обърне сериозно внимание. Мисля, че това променя нещата.
Уинстън вдигна вежди и напрегнато го погледна.
— Давай направо. Какво са пропуснали?
— Предпочитам да ти покажа. — Той отвори кожената си чанта. Извади касетата със записа от магазина и я подаде на Уинстън. — Можем ли да я пуснем?
— Да, предполагам.
Тя го поведе към видеозалата. Включи видеото и зареди касетата, като първо я погледна и забеляза, че не е онази, която му беше дала в сряда.
— Какво е това?
— Записът от магазина.
— Но не е онзи, който ти дадох.
— Това е копие. Дадох другия да го види един човек.
— Един техник, когото познавам отпреди. Просто се опитвам да увелича някои от образите. Нищо сериозно.
— И какво искаш да ми покажеш?
Тя вече бе пуснала записа.
— Откъде се спира на определен кадър?
Уинстън посочи към един от бутоните на пулта. На екрана Глория Торес се приближи до щанда и се усмихна на господин Канг. После се появи убиецът и изстрелът отхвърли тялото й към щанда. Маккейлъб замрази образа и с помощта на химикалка посочи към лявото ухо на Глория.
— Картината е доста неясна, но като се увеличи, можеш да видиш, че на това ухо е имала три обеци — каза той. После посочи с химикалката към всяка от точиците на ухото и прибави: — Полумесец на клипс, халка и накрая кръстче.
— Добре. Не виждам много добре, но приемам думите ти.
Маккейлъб отново натисна бутона и записът продължи нататък. Спря го в момента, в който тялото на Глория се връщаше назад и главата й се обръщаше наляво.
— Дясното ухо — каза Маккейлъб и отново посочи с химикалката. — Същият полумесец като на лявото.
— Добре, и какво означава това?
Той подмина въпроса й и пак натисна бутона. Пистолетът стреля. Глория се блъсна в щанда и после полетя назад към убиеца. Той я задържа пред себе си и стреля към господин Канг, докато отстъпваше назад извън кадър и оставяше Глория да се свлече на земята.
— После жертвата вече е извън обсега на камерата.
— Какво, да не искаш да кажеш, че е било нарочно?
— Точно така.
— Защо?
Той отново отвори чантата си, извади списъка с вещите и го подаде на Уинстън.
— Това е полицейският списък на вещите на жертвата. Бил е попълнен в болницата. Спомни си, тя още е била жива. Там са й взели вещите и са ги предали на патрулен полицай. Той е направил списъка. Какво не забелязваш?
Уинстън прегледа страницата.
— Не зная. Това е просто списък на… Кръстчето?!
— Точно така. Няма го. Той го е взел.
— Патрулният ли?
— Не. Убиецът. Убиецът й е взел обецата.
Уинстън бе озадачена. Не можеше да открие логиката.
Нямаше същия опит, нито беше виждала същите неща като Маккейлъб. Не разбираше каква е причината.
— Почакай малко — каза тя. — Откъде знаеш, че я е взел той? Може просто да е паднала и да се е загубила.
— Не. Разговарях със сестрата на жертвата, с болницата и със санитарите.
Знаеше, че в това отношение малко преувеличава, но трябваше да убеди Уинстън. Не можеше да й позволи да си направи заключение, различно от неговото.
— Сестра й казва, че обецата се е закопчавала с кукичка. Няма вероятност да е паднала. Даже да е така, санитарите не са я открили на носилката или в линейката, не са я намерили и в болницата. Той я е взел, Джай. Убиецът. Пък и ако беше паднала въпреки закопчалката, това навярно е щяло да стане след изстрела. Видя как се отмята главата й. Ако обецата е можела да се изхлузи, това е било само тогава. Но не се е изхлузила. Била е свалена.
— Добре, добре, и какво, ако я е взел? Не казвам, че ти вярвам, но какво според теб означава това?
— Това означава, че всичко се променя. Това означава, че си нямаме работа с грабеж. Тя не е била просто невинна случайна жертва, влязла не където трябва и не когато трябва. Това означава, че е преследвал точно нея. Била е плячка.
— О, я стига. Тя… Какво се опитваш да направиш, да изкараш случая серийно убийство или нещо подобно?