— Така че връзката с каноли доказва, че пистолетът не е бил изхвърлен и после случайно открит от нашия човек — каза Маккейлъб. — И трите жертви са убити от един и същи човек. Кениън, Кордел и накрая Торес. Не ми е известно дали хората от бюрото са го знаели, когато са отивали на срещата ви. Но ако си им копирала докладите от разследването и записите, вече го знаят. Въпросът е как си пасват тези три убийства.
Уинстън помълча малко и накрая изрази объркването си.
— Господи, нямам… хм, може и да не са свързани. Виж, ако е бил наемен убиец, както твърди бюрото, може жертвите да не са свързани помежду си. Нали разбираш? Между тях може да няма друга връзка, освен факта, че ги е убил един и същи човек, нает за три различни работи.
Маккейлъб поклати глава.
— Предполагам, че е възможно, но няма логика. Искам да кажа, какво е направила Глория Торес, че да наемат убиец за нея? Работела е в печатницата на „Таймс“.
— Може да е видяла нещо. Спомняш ли си какво ми каза в петък — че между Торес и Кордел имало някаква връзка? Ами пак може да има, само че връзката да е нещо, което двамата са видели или са знаели.
Маккейлъб кимна.
— Ами символите, нещата, взети от Кордел и Торес? — попита по-скоро себе си.
— Не зная — отвърна Уинстън. — Може да е наемен убиец, който обича да си взима сувенири. Може би е трябвало да докаже на работодателя си, че е убил когото трябва. В докладите споменава ли се нещо да е било взето от Кениън?
— Не, поне още не съм забелязал.
В мислите му се сблъскваха всевъзможни вероятности. Въпросът на Уинстън го накара да осъзнае, че във вълнението си й е позвънил прекалено рано. Оставаше му цял куп непрочетени доклади за Кениън. Връзката, която търсеше, можеше да е там.
— Тери?
— Да, извинявай, просто се бях замислил. Виж, нека ти позвъня по-късно. Имам да преглеждам още неща и може би ще успея…
— С какво разполагаш?
— Струва ми се, че съм получил всичко или почти всичко, за което не ви е казал Спенсър.
— Предполагам, че това отново ще ти възвърне благоразположението на капитана.
— Не му казвай нищо още. Нека науча малко повече по случая и ще ти позвъня.
— Обещаваш ли?
— Да.
— Тогава ми го кажи. Не искам да ми играеш разни мръсни феберейски номерца.
— Хей, аз съм пенсиониран, не го забравяй. Обещавам.
Час и половина по-късно Маккейлъб беше прегледал останалите документи от бюрото. Възбудата му бе угаснала. Беше научил от докладите много нова информация, но нищо, което да намеква за връзка между Кениън, Кордел и Торес.
Сред останалите документи имаше обширен списък с имената на двете хиляди пострадали членове на фалиралата спестовна каса. Кордел и Торес не бяха сред тях.
Агентите от бюрото бяха разглеждали всяка от жертвите като заподозрян в убийството на Кениън. Бяха проучили миналото на всеки от списъка и го бяха подложили на проверка за криминални връзки. Нищо.
После разследването се беше насочило към втората теория, според която фантомът на Кениън наистина съществуваше и бе наел убиец.
Тази теория набрала инерция, след като станало ясно, че Кениън се е готвел да разкрие на кого е предал парите. Според показанията на адвоката му Стаили Лагроса той решил да окаже съдействие на властите с надеждата прокуратурата на САЩ да поиска от съдията да намали присъдата му. Лагроса твърдеше, че сутринта на убийството двамата с Кениън трябвало да се срещнат и да обсъдят подробностите.
Маккейлъб отново прехвърли докладите и препречете кратката транскрипция на телефонния разговор между Кениън и адвоката минути преди убийството. Няколкото разменени реплики като че ли потвърждаваха думите на Лагроса, че Кениън бил готов да съдейства на правосъдието.
Теорията на бюрото, изложена в доклад, приложен към показанията на адвоката, предполагаше, че неизвестният партньор на Кениън или не е искал да рискува и затова го е убил, или че го е очистил, след като научил, че има намерение да окаже съдействие на следствието. В доклада се отбелязваше, че федералните агенти и прокурорите още не били получили предложение от страна на Кениън. Това означаваше, че ако неизвестният партньор е бил предупреден, това е било направено от хората на Кениън, навярно дори от самия Лагроса.