— Трябва да е било наистина трудно, когато си бил постоянно ангажиран с тази работа — рече тя, когато отмести настрани полупразната си чиния. Да си имаш работа с такива хора…
Тя не довърши. Той просто кимна. Не искаше да започват отново.
— Мислиш ли, че някога ще успееш да забравиш всичко?
— Какво, работата ли?
— Не, това, което е направила с теб. Всичко, което ти се е случило. Можеш ли да го забравиш? Маккейлъб се замисли. Не можеше лесно да отговори.
— Грасиела, мога само да ти кажа, че се надявам да го забравя. Искам да се възстановя. От много време изпитвам пустота и трябва да я запълня. Някак странно е да говоря за това, но е истина.
Плъзна се по кръглата седалка в сепарето и седна до нея. После се наведе и я целуна по бузата. Незабележимо, под карираната червено-бяла покривка на масата, той постави ръка на коляното й и леко я прокара нагоре по бедрото й. Милувка на любовник. Но толкова отчаяно искаше да я задържи, да не я загуби, че не бе уверен в думите си. Трябваше по някакъв начин да й покаже чувствата си.
— Искаш ли да си тръгваме? — попита тя.
Маккейлъб я погледна за миг.
— Къде?
— На яхтата.
Той кимна.
Когато се върнаха на яхтата, Грасиела го поведе към стаята си и без колебание му се отдаде. Докато се движеха в бавен ритъм, Маккейлъб усети сърцето си да бие толкова силно, че сякаш отекваше в слепоочията му пулсиращо чувство, което го изпълваше с енергия. Беше сигурен, че тя също го усеща до собствените си гърди — ритъмът на живота.
Накрая по тялото му премина тръпка и той силно притисна лице в извивката на шията й. От гърлото му се разнесе кратък, отсечен смях, като ахване. Надяваше се тя да го помисли за кашлица. Нежно се отпусна върху нея и скри лице в меките кичури зад ухото й. Тя отново прокара ръка по гърба му и постави нежната си, топла длан на тила му.
— Какво е толкова смешно? — прошепна Грасиела.
— Нищо… просто съм щастлив, това е всичко.
Маккейлъб още по-силно притисна лицето си. Ноздрите му се изпълниха с аромата й. Сърцето и мислите му се изпълниха с надежда.
— Ти ме върна обратно — промълви той. — Ти си моят шанс.
Грасиела обви ръце около шията му и силно го притисна към себе си. Не каза нито дума.
Маккейлъб се събуди посред нощ. Беше сънувал, че плува под вода и че няма нужда да излиза на повърхността, за да си поема въздух.
Лежеше по гръб, притиснал ръка към голия гръб на Грасиела. Усещаше топлината й. Искаше да погледне часовника си, но не можеше да откъсне длан от кожата й. Затваряше очи, за да се върне към съня, когато го сепна характерният шум от плъзгащата се врата горе. Усети, че се вледенява и окончателно се събуди. На яхтата имаше някой.
Руснакът, помисли си Маккейлъб. Болотов го бе открил и беше дошъл да изпълни заканата си. Но после бързо отхвърли тази възможност, защото инстинктивно смяташе, че руснакът не е чак толкова глупав.
Претърколи се до ръба на леглото и протегна ръка към телефона на пода. Натисна бутона за бързо набиране на номера на Бъди Локридж и зачака да отговори. Искаше Бъди да погледне към „Преследваща вълна“ и да му каже дали вижда някого. Сети се как бяха извели Доналд Кениън до входната врата и го бяха застреляли с дум-дум. И осъзна, че онзи, който бе там горе, навярно не знае, че Грасиела е на яхтата. Изведнъж разбра, че независимо какво ще се случи през следващите няколко минути, непознатият не трябва да се добере до нея.
Когато Локридж не вдигна след четвъртото иззвъняване, Маккейлъб разбра, че няма повече време за губене. Бързо се изправи и се насочи към затворената врата. Хвърли поглед към светещите цифри на часовника и видя, че е три и десет.
Докато отваряше тихо вратата, той си помисли за пистолета. Беше в най-долното чекмедже на чертожната маса. Непознатият бе по-близо до него и навярно вече го беше открил.
Мислено обиколи долната палуба за оръжие и не се сети за нищо. Вече напълно бе отворил вратата.
— Какво има? — прошепна зад него Грасиела.
Маккейлъб тихо и бързо се обърна и се върна при леглото. Постави длан на устата й и промълви:
— На яхтата има някой.
Усети, че тялото й се напряга.
— Не знаят за теб. Искам безшумно да минеш отстрани и да легнеш на пода. Остани така, докато не дойда за теб.
Тя не помръдна.
— Направи го, Грасиела.
Тя понечи да се изправи, но той я задържа.