— Кръвта.
— Кръвта ли?
— И двамата са давали кръв. Сестра ти и Кордел. През цялото време е било пред очите ми и… Видях онзи плакат и си спомних, че в дома на Кордел видях писмо… и просто разбрах. Къде са ти ключовете?
— Тери, успокой се.
Той неохотно забави крачка и Грасиела тръгна до него, като вадеше ключовете за колата от чантичката си.
— Сега ми обясни за какво говориш.
— Отвори колата и ще ти покажа.
Стигнаха до фолксвагена. Маккейлъб се пъхна вътре и започна да рови в чантата си. Грасиела го наблюдава.
— Можеш да запалиш двигателя.
— Какво правиш?
Маккейлъб извади протокола за аутопсията на Кордел.
— Търся… мамка му, това е само предварителният доклад.
Прелисти протокола, за да се увери. Не беше пълен.
— Липсват резултатите от токсикологичното изследване и анализът на кръвта.
Маккейлъб пъхна доклада обратно в чантата си, после прибра и пистолета. Накрая се изправи.
— Трябва да намерим телефон. Ще позвъня на жена му.
Грасиела запали двигателя.
— Добре, ще идем до вкъщи. Но трябва да ми кажеш какво става, Тери.
— Добре, просто ми дай малко време да помисля.
Той успокои пороя от мисли, които се лутаха из главата му, и се опита да анализира току-що направеното разкритие.
— Става дума за връзката — каза Маккейлъб.
— Каква връзка?
— Какво не можехме да разберем? Какво търсехме? Връзката между случаите. Отначало връзката беше просто случайността на престъплението. Така смятаха ченгетата. Така реших и аз, когато започвах да се занимавам със случая. Имахме две жертви на грабеж — без друга връзка, освен убиеца и случайното пресичане на пътищата им. Това е Лос Анджелис, такива неща непрекъснато се случват. Центърът на случайната престъпност, нали така?
Грасиела зави по „Шърман Уей“. Бяха само на няколко минути от дома й.
— Да.
— Грешиш. Защото после се задълбаваме все повече. Откриваме убиец, който взима лични символи и това предполага, че има нещо повече от случаен сблъсък между убиец и жертва. Това предполага по-дълбока връзка — определянето на целта, издебването и овладяването на всяка от жертвите.
Маккейлъб замълча. Минаваха покрай „Шърман маркет“ и двамата безмълвно погледнаха към магазина. Той изчака малко преди да продължи.
— После изведнъж откриваме нова гънка, обелваме нова люспа от лука. Получаваме балистичните резултати и играта напълно се променя. Сега имаме друг убиец и очевидно професионално изпълнение. Наемен убиец. Защо? Каква връзка може да има между сестра ти, Джеймс Кордел и Доналд Кениън?
Грасиела не отговори. Сега излизаше на „Алабама“. — Кръвта — каза той. — Връзката трябва да е в кръвта. Тя влезе в отбивката пред дома си и изключи двигателя.
— Кръвта — повтори Грасиела.
Маккейлъб гледаше право напред към затворената врата на гаража. Говореше бавно — ужасът най-после го беше надвил.
— През цялото време си мислех: „Какво е видяла, какво е знаела? Чий път може да е пресякла, за да я убият?“ Разбираш ли, проучих живота й и направих преценка. Реших, че не е притежавала нищо, което някой иска да вземе и че следователно причината трябва да е другаде. Но не я откривах. Сестра ти е била добра майка, добра сестра, добър служител и приятел. Но онова, заради което е била почти уникална, е кръвта й. Това я е направило толкова ценна… за някого.
Замълча за миг. Продължаваше да гледа право напред.
— За някой като мен.
Чу как Грасиела въздъхна и му се стори, че заедно с дъха й си отива и надеждата му. Надеждата му за изкупление.
— Искаш да кажеш, че… са я убили заради органите й. Видял си онзи плакат в печатницата и си го разбрал, така ли?
Той най-после я погледна.
— Просто го разбрах. Това е всичко.
Маккейлъб отвори вратата.
— Ще позвъним на госпожа Кордел. Тя ще ни каже кръвната група на съпруга си. После ще научим кръвната група на Кениън. И тя ще съвпадне. Обзалагам се.
Той се обърна, за да излезе.
— Няма логика — малко напрегнато каза Грасиела. — Защото ти ми каза, че е умрял на място. До банката. Сърцето му не е било взето. Само органите. Не е същото. А Кениън е умрял в дома си.
Той излезе, после се наведе и я погледна. Очите й бяха отправени напред.
— При Кордел и Кениън не се е получило. Убиецът си е взел урок. Накрая е успял със сестра ти.
Маккейлъб затвори вратата и тръгна към къщата. Мина доста време, докато Грасиела го настигне.
Седна на дивана в дневната и Грасиела му донесе телефона от кухнята. Маккейлъб разбра, че е оставил телефона на Амилия Кордел в чантата си в колата. Разбра също, че колата е отключена и че там е пистолетът му.