— Добре. Кой е координаторът?
— От няколко дни е Пати Кърк. Слезе да си вземе сандвич.
— Така ли — сякаш се изненада Грасиела. — Ами тогава аз ще направя връзката.
Тя заобиколи пропуска и се насочи към компютъра.
— Долу в спешното отделение имаме пациент с рядка кръвна група. Имам чувството, че този тип ще изчерпа всичко, което имаме, и искам да видя какво има тук.
— Можеше просто да позвъниш. Аз щях да направя проверката.
— Зная, но показвам на приятеля си Тери как действаме тук. Тери, това е Патрис. Патрис, Тери. Учи в Калифорнийския университет, готви се да се запише в медицинското училище. Опитвам се да го разубедя.
Патрис погледна към Маккейлъб и отново се усмихна, после очите й оценяващо го проучиха. Той знаеше какво си мисли сестрата.
— Зная, малко ми е късно — каза Маккейлъб. — Криза на средната възраст, нали разбирате.
— Да. Успех. Виждала съм двайсет и пет годишни да излизат от медицинското училище с вид на петдесетгодишни.
— Зная. Ще се подготвя.
Те размениха усмивки и разговорът най-после приключи.
— Можеш да минеш отсам — каза му Грасиела. — Патрис няма да те ухапе.
Патрис се засмя. Маккейлъб заобиколи и застана зад стола на Грасиела. Тя вдигна поглед и му намигна. Неговото тяло я закриваше от Патрис. Хладнокръвието й го впечатли. Маккейлъб си погледна часовника, после протегна ръка, така че и Грасиела да го види: дванайсет и седем. Тя насочи вниманието си обратно към компютъра.
— Търсим група АВ, добре. Влизаме тук и се свързваме с ЦОТКО. Това е съкращение от Център за осигуряване и търсене на кръв и органи. Голямата регионална кръвна банка, с която работим. Повечето болници тук работят с нея.
— Ясно.
Тя вдигна ръка и прокара показалец под малка бележка, залепена за монитора над екрана. На нея бе написано шестцифрено число, кодът за достъп.
Грасиела вкара кода, набра командата за модема и Маккейлъб чу, че компютърът набира номера, след което се свързва с компютъра на ЦОТКО.
Маккейлъб си погледна часовника. Оставаха им най-много осем минути. На екрана най-после се появи списък за идентификация и търсене. Грасиела бързо набра необходимата информация и обясни:
— Сега отиваме на страницата за търсене на кръв. Набираме онова, което търсим, и после… фокус-мокус — чакаме.
Тя вдигна ръце и направи движение с пръсти като илюзионист.
— Как е Реймънд, Грасиела? — попита иззад тях Патрис. Маккейлъб се обърна, но тя продължаваше да работи с гръб към тях.
— Добре е — отговори Грасиела. — Продължава да ми къса сърцето, но се справя добре.
— Трябва пак да го доведеш.
— Ще го направя, но сега е на училище. Може би през пролетната ваканция.
На екрана започна да се изписва списък на наличностите от кръв група АВ и съответната болница или кръвна банка. Макар че самото ЦОТКО представляваше кръвна банка, то също изпълняваше ролята на координиращ център за по-малки банки и болници из целия Запад.
— Така, виждаме, че има доста голямо количество — започна Грасиела. — Докторът иска да имаме поне шест единици в случай, че пак се наложи да оперираме пациента с раната на гърдите. Затова щракваме в прозореца за поръчки и даваме заявка за шест единици. Заявката е валидна само двайсет и четири часа. Ако не я потвърдим до утре по това време, тя се анулира.
— Ясно — каза Маккейлъб. Опитваше се да се държи като студент, какъвто се предполагаше, че е.
— Трябва да кажа на Пати утре да я потвърди.
— Ами ако я поискаш и се окаже, че няма кръв?
По пътя тя го бе предупредила да й зададе този въпрос, когато се свържат с ЦОТКО.
— Добър въпрос — каза Грасиела и започна да работи с мишката. — Ето какво правим. Отиваме на тази иконка с капката кръв. Щракваме и това ни дава файла с донорите. И отново чакаме.
Изтекоха няколко секунди и екранът отново започна да се изпълва с имена, адреси, телефонни номера и други данни.
— Това са всички донори с кръвна група АВ. Показано е къде са, как можеш да се свържеш с тях. Тук пък е показано кога за последен път са давали кръв. Не трябва постоянно да използваш един и същи човек. Необходимо е да ги редуваш и да откриеш някой, който е най-близо до теб, за да може да дойде тук или в кръвната банка.
Докато говореше Грасиела прокара показалец надолу по списъка. Имаше около двайсет и пет имена от целия Запад. Тя спря на името на сестра си и почука с нокът по екрана. Не успя да открие Джеймс Кордел.
Маккейлъб разочаровано въздъхна, но Грасиела вдигна показалец, за да му даде знак да изчака. После натисна друг клавиш и се появи нов списък с още петнайсетина имена. Най-отгоре беше Джеймс Кордел. Тя прокара пръста си надолу и откри Доналд Кениън на предпоследно място.