— Какво?
— Представи си, че нещо го въздържа да говори. Той все пак ще може да получи политическо убежище, без да разкрива нищо важно.
— Тайгър, виж… Засега все още нищо не са получили, но има начини нещата да се сглобят. От това, което чувам, от неофициални източници, разбира се, той е твърде склонен да говори.
— Казваш „засега“? Така е. И?
Двамата още веднъж се спогледаха и Дейв се наведе напред на масата.
— Какво искаш да кажеш?
— Името Гейбън Мартрел се появи веднъж преди няколко години. Проверили ли сте?
— Не. В нашите файлове го имаше в списък за официална дейност, общо взето — политика. Но по принцип знаем малко, той винаги е оставал в сянка. Обаче се е придвижил много бързо нагоре, особено в последните пет години, когато руснаците провалиха някои от служителите си на първа линия. При последното „Тихо прочистване“ Мартрел изплува като шеф на спецгрупа OONA-3 и е считан за отговорен за повечето африкански и панамски операции, в които се издънихме. Нищо друго няма за него в компютрите.
— Значи се налага да поровиш повечко, приятел.
— Ти знаеш нещо, Тайгър. Какво?
— Не зная — признах си, — но си спомням, че името му се е появявало и преди.
Севърн се облегна назад, втренчи се в мен и поклати глава.
— Ако е така, ще открия за какво става дума.
— Добре. Ще поговорим с теб утре.
Донесоха храната и ние хапнахме без много приказки. Уоли Гибънс изглеждаше нервен, очите му търсеха и намираха моите за миг, преди да се втренчи отново в чинията си. Уоли е репортер от Бродуей и отговаря за шоуколоната с клюките за разни артистични „звезди“.
Малко след осем се разделихме. Те взеха такси за към града, а аз тръгнах пеш към Бродуей и завих на юг към улицата с новия офис на Бентли. Там взех асансьора до неговия етаж. Не се тревожех, че няма да го намеря. Той е абсолютен работохолик. Когато работи, времето престава да означава нещо за него.
През войната Ърни бе включен в проекта „Манхатън“. По-късно се захвана с изследователска работа в областта на химията, към водеща петролна компания и остана там, докато Мартин Грейди го откри и използва наистина изключителния му талант на учен. Тлъстата заплата и пълната свобода на действие изкопчиха от него повече, отколкото някой задръстен бюрократ изобщо е допускал за възможно. Винаги при нужда от специални ефекти можеше да се разчита на него за представянето на някое грандиозно „шоу“.
Този път нямаше нужда от особени хитрини. Между огромните активи на Мартин Грейди фигурира и издателска дейност, представена от две видни списания, а аз исках само карта за човек от пресата и някои фотографски съоръжения.
„Издаването“ на такава карта отне на Ърни не повече от пет минути, като ме въоръжи със старички „Лайка“ и „Ролай“, излезли от употреба, но необходими съоръжения. Така X. Талбът се оказа член на съсловието от „четвъртата власт“. Докато ми предаваше техниката и картата, Ърни каза:
— От Центъра ме предупредиха изрично да ти изготвя всичко много чисто и точно. Нещо голямо ли става?
Свих рамене.
— Засега не зная.
— Мислех, че днес ще се жениш?
— И аз така мислех…
— Значи е нещо голямо, за да се отложи цяла сватба… Разрешено ли ти е да ми светнеш част от работа, за да се задействам и аз в изпреварващо темпо?
— „Платон“, Ърни. Чувал си. Автоматично влизаш в играта.
Той тихо подсвирна.
— Три години от последния път. Кой е?
— Гейбън Мартрел. Руснак от висшия клас шпионаж, над КГБ.
— Очаквах, че от това ще излезе нещо. Странно име за руснак. В какво е цялата работа?
— Засега няма информация. Той е твърде пресен, за да се обработва. Действам по слухове, докато си набележа отправна точка. Преценява се, че по някакъв начин той представлява заплаха за нашата национална сигурност. Трябва да стигнем до същината на проблема. Ще му изтръгнем каквото крие.
— Обаче те го държат доста сигурно на Чърч стрийт. Хърби Беддър каза, че е могъл да получи само предварително подготвените за новините сведения. По дяволите, пишеха за Мартрел много повече, когато той и онази секси скиорка си се шляйкаха като влюбени гълъбчета навсякъде, по време на предишните олимпийски игри.
Спрях да бърникам апарата и се втренчих в Ърни:
— Ето откъде зная името му! Дявол да го вземе, имаш страхотна памет!
— Ами, падам си но спорта, интересувам се. Бях на игрите, и да ти кажа, мадамата е много точна отвсякъде!
— Коя е тя?
— Засега не се сещам, Тайгър. Тогава се интересувах повече от ските, не от клюки за любовните им истории. Вече остарявам, за да се правя на романтично отнесен…
— Е, имам шанс, че не всички за закоравели като теб…