Яна прехвърляше за втори път снимките. После поклати глава.
— Никога не съм виждала никой от тези хора с господин Уейд — каза тя. Чуждестранният й акцент беше едва доловим. Беше разказала на Пола, че е квалифициран преподавател по английски и френски. Но тези умения не се ценяха особено високо в родината й тъкмо сега. Двамата с годеника й бяха дошли да спечелят достатъчно пари, за да могат да си купят къща в Полша. Съберяха ли необходимата сума, щяха да се приберат у дома. Яна твърдеше, че щели да успеят да свържат двата края, ако не се налагало да плащат наем.
Тя поспря, загледана в снимката на Джак Андерсън.
— Но този човек… Струва ми се, че съм го виждала, но не мога да си спомня къде и кога.
— Може би е идвал в къщата? — Пола й предложи цигара, взе и тя една, и двете запалиха. Яна продължаваше да гледа намръщено снимката.
— Струва ми се, че е идвал в къщата, но не за да се види с господин Уейд — каза тя бавно, издишвайки тънка струйка дим. — Като че ли продаваше нещо. Не мога да си спомня. Имаше микробус — тя притвори очи, челото й се смръщи още повече. — Не, няма смисъл. Беше отдавна — поклати глава със съжаление. — Не мога да бъда сигурна.
— Няма значение — отвърна Пола. — А да сте чували някога господин Уейд да споменава човек на име Джак Андерсън?
Яна дръпна от цигарата и поклати глава.
— Трябва да имате предвид, че господин Уейд не разговаряше с мен по лични въпроси. Нямах представа дори, че е от Брадфийлд.
— А да е говорил за футбол? Да е споменавал футболист на име Роби Бишоп?
Яна я погледна объркано.
— За футбол ли? Не, той се интересуваше от макети на влакове — тя разпери ръце. — Никога не е гледал футболни мачове.
— Добре. А не идваха ли в къщата хора на гости при господин Уейд? — Пола вдиша дима. Макар че разговорът се очертаваше като непродуктивен, щеше да може поне да попуши. А напоследък това се случваше рядко по време на разпит. Забраната за пушене важеше дори в стаите за разпит в полицията, и някои от арестантите настояваха, че това нарушавало човешките им права. Пола беше склонна да се съгласи с тях.
Яна дори не се замисли, преди да отговори.
— Не идваше никой — каза тя. — Но не мисля, че трябва да го съжаляваме заради това. Има хора, които се чувстват по-добре, когато са сами. Струва ми се, че той беше такъв човек. Приятно му беше, че съм там, за да готвя и чистя, но не искаше да се сприятелява с мен.
— Не ме разбирайте погрешно… — Пола сви леко рамене в безпомощен жест, с който сякаш искаше да каже: „Налага се да задам този въпрос, но ми се иска да не беше така“. — Но имате ли представа от сексуалния му живот? Искам да кажа, бил е млад човек, вероятно е имал някакви сексуални интереси…
По нищо не пролича Яна да се е засегнала.
— Нямам представа — отвърна тя. — С мен никога не е преминавал границата на приличието. Но не мисля, че беше хомосексуален — Пола повдигна едната си вежда. Яна се усмихна. — Не съм забелязала присъствието на хомосексуални порнографски материали в къщата. Понякога виждах списания — от онези, които може да се купят във всяко магазинче за вестници. Нищо особено шокиращо. И само момичета, не момчета. Понякога излизаше с колата, без да вземе кучетата, и отсъстваше по час-два. Когато се върнеше, изглеждаше леко смутен и обикновено вземаше душ. Може да е посещавал проститутки, не знам. — Тя изгледа проницателно Пола. — Защо ми задавате тези въпроси. Дали пък не сте започнали да вярвате, че казвам истината, като твърдя, че не съм правила онзи сладкиш?
— Възможно е да съществува връзка между смъртта на господин Уейд и едно убийство в Брадфийлд. И ако случаят действително е такъв, ще се окаже, че вие сте казали истината — отвърна Пола.
— Няма да е зле, ако стане така — каза Яна. Горчива усмивка изкриви пълните й устни. — Не е много лесно да си намериш работа като домашна помощничка, когато във вестниците пише, че си отровила последния си работодател.
— Разбирам — Пола отвърна на усмивката на Яна. — Но ако сме прави за съществуването на тази връзка, имайте предвид, че ще има много повече публикации, утвърждаващи, че не сте правили сладкиша, отколкото по времето, когато колегите са считали, че сте го направили. Може пък това да ви послужи вместо препоръка — тя събра снимките, прибра ги в плика и допълни: — Много ми помогнахте.