— Ще ми се да знаех нещо повече — каза Яна. — Не само заради себе си, а и заради него. Знаете ли, беше добър работодател. Не беше претенциозен, винаги благодареше за това, което правех. Вероятно не беше привикнал друг човек да го обслужва. Добре би било, ако намерите човека, който го е убил.
Рийс Бътлър седеше, притиснал лявата си ръка към тесния гръден кош, с дланта й беше обхванал десния си лакът, а дясната ръка покриваше устата и брадичката му. С присвити рамене, той се взираше яростно в Карол Джордан изпод рижите си вежди. Сплъстената му червена коса стърчеше на всички посоки в класическата прическа „Нощ в килията“.
— Клиентът ми ще повдигне иск срещу Брадфийлдската полиция за физическа саморазправа — каза адвокатката сладникаво, прибирайки зад ухото си кичур от дългата си черна коса със съвършено оформения и лакиран нокът на пръста си.
„Тази гадина Бронуен Скот“, мислеше Карол. Живо доказателство, че дяволът наистина носи „Прада“. Какъв лош късмет, че дежурният служебен адвокат снощи се оказа младши служител в елитната фирма на Скот, която се занимаваше само с особено сложни и нашумели случаи. И разбира се, тъй като точно този случай предлагаше съблазнителното съчетание от Роби Бишоп, Карол Джордан и възможно повдигане на граждански иск срещу полицията, Бронуен Скот се беше вкопчила с две ръце в него. В безукорния си костюм, със съвършено положен грим, тя очевидно се беше подготвила за „спонтанните“ интервюта, които несъмнено щеше да даде на представители на пресата по-късно същата сутрин.
Така че отдавнашните противнички отново застанаха една срещу друга от двете страни на масата.
— Радостно е да се знае, че е взел някакво решение — отвърна Карол. — Лично аз все още се колебая дали да не повдигна иск срещу клиента ви за неоснователно ограничаване на лична свобода.
Сам се приведе напред.
— Да не споменаваме това, че се опита да духне в момента, когато разбра, че сме полицаи — което граничи със съпротива при арест, нали разбирате.
Бронуен изгледа двамата със съжаление и поклати глава, сякаш искаше да каже, че е очаквала от тях нещо по-добро.
— Клиентът ми все още страда от болки, които са резултат от вашето посегателство. Въпреки това той е склонен да отговаря на въпросите ви.
Говореше така, сякаш ставаше дума за изключителна милост, дарена от високо място.
Това беше нов удар по самоувереността на Карол. От опит знаеше, че клиентите на Бронуен Скот обикновено заемат позиция „без коментар“, което пък според речника на Карол се превеждаше като „Аз го направих“. Това, че тя позволяваше на Рийс Бътлър да разговаря с тях, подсказваше, че Карол най-вероятно си губи времето. Все пак, можеше пък да става дума за един от случаите, когато глупав клиент успява да подведе агресивната госпожа Скот. Карол събра мислите си и се усмихна на Бътлър.
— Съжалявам, че ви провалихме седмицата, която трябва да е била приятна за вас — каза тя любезно.
Челото на Бътлър се смръщи като кожицата, която се образува по повърхността на оризов пудинг.
— Какво искате да кажете? — измънка той иззад ръката си.
— Ами това, че Роби Бишоп умря, разбира се. Новината трябва да ви е зарадвала — Бътлър отклони поглед, но не каза нищо. — Сигурно смятате, че го е заслужил — продължи Карол. — Нали знаем, че според вас той се е отнасял зле с Бинди.
Бътлър я изгледа яростно. Свали ръката, която покриваше лицето му, и заговори със злоба:
— Бинди отдавна го разкара. Защо ми е да се интересувам от това, което се случва с него?
— Ами предполагам, че не сте искали те да възстановят отношенията си.
Бътлър поклати глава.
— Изключено. Бинди не би се унизила дотолкова. Тя просто изчаква подходящия момент, когато можем да се съберем.
— А сега, когато Роби е мъртъв, този момент вероятно наближава.
— Не казвай нищо, Рийс — намеси се адвокатката. — Не й позволявай да те подведе. Ще отговаряш само на въпроси.
— Искате въпрос? Добре. Къде бяхте между десет часа вечерта миналия четвъртък и четири часа сутринта миналия петък?
Карол прикова немигащия си поглед в него.
— У дома — и още преди да сте задали следващия си въпрос, бях сам. Но бях на работа до шест следобед, а в петък започнах работа в осем сутринта. Освен това не притежавам кола, имам само колело. Мога да го карам бързо, но чак толкова бързо — не — заяви Бътлър и опитът му да се ухили нагло потъна в гримасата, предизвикана от болката в устата.