Погледна часовника си. Справяше се отлично. Беше три и дванайсет минути. Извади ролка изолирбанд и прикрепи бомбата към един сноп кабели по средата на стената. После, с пресъхнала уста и бунтуващ се стомах, се зае да настройва таймера.
Две минути след началото Фил Кампси вече се беше впуснал в зашеметяваща атака по лявата страна на игрището, само че беше спрян грубо, макар и без нарушение.
— О, не! — възкликна Тони.
— „О, не“ е много подходяща реплика за случая — заяви Карол, която нахлу във видимо войнствено настроение. — Какво си въобразяваш, че правиш?
Без да си даде сметка за това, което подсказваха стойката и изражението й, Тони й отправи удивения поглед на мъж, който върши това, което се очаква от повечето мъже.
— Гледам мача — отвърна той. — „Викс“ срещу „Тотнъм“. Току-що почна, вземи си стол.
Карол захлопна екрана на лаптопа му. Тони я изгледа възмутено.
— Защо направи това?
— Как смееш да разпращаш мои подчинени да кръстосват страната, за да проследяват собствените ти малки хрумвания? — развика се Карол.
— Аха-а — Тони изкриви лице в гримаса. — Вероятно имаш предвид Пола.
— Как посмя? Особено след като аз бях казала, че не намирам смисъл в това?
Карол закрачи вбесено из стаята.
— Е, именно затова се наложи да го направя — Тони отново отвори лаптопа. — Ако можех да свърша тази работа сам, щях да го направя. Но при сегашното положение на теб просто ти е спестено неловкото положение да трябва да признаеш, че си подминала най-добрата следа, на която си попаднала до тук.
— Пълни глупости. Имаме заподозрян, който няма нищо общо с Дани Уейд.
Тони кликна с мишката, за да се включи отново в сайта, който предаваше мача.
— Според твърдото ми убеждение скоро ще откриете, че той няма нищо общо и с Роби Бишоп — поне не и с убийството му — той й се усмихна лъчезарно. — А сега Пола ти е осигурила нова, чудесна следа. Искам да кажа, така предполагам. Защото, ако не беше открила нищо, ти нямаше да разбереш какво е правила.
Карол размаха показалец под носа му.
— Ти си абсолютно нетърпим. Напълно си се разпасал. Пола работи за мен, не за теб.
Тони се усмихна скромно.
— Бих могъл да настоявам, че тя ми е помагала в свободното си време — заяви той. — Защото много ме харесва.
Сега беше ред на Карол да се усмихне иронично.
— Само че това би било лъжа. Правила го е през времето, което по право принадлежи на брадфийлдската полиция, по време, когато се е предполагало, че работи за отдела за особено тежки престъпления.
Тони поклати глава. Сините му очи потъмняха — готвеше се да премине към сериозно нападение. Продължи да следи мача на екрана, но думите му бяха отправени към Карол.
— Не можеш да очакваш от хората да работят с абсолютно ненормирано работно време, а после и да претендираш, че не са длъжни да изпълняват нарежданията ти единствено когато спят. Пола има право на почивки. Всъщност нямаш никакво основание да възразяваш, ако е решила да слее почивните си часове в един по-голям период. Мога да се хвана на бас, че между момента, когато е напуснала снощи работа и часа, когато днес се е явила на работа, няма повече от осем часа. Дори хората, които арестуваш, имат право на осем часа почивка.
Карол го загледа яростно.
— Мразя този твой обичай да извърташ нещата в свой интерес. Не си постъпил правилно и го знаеш отлично. При това си се обърнал точно към Пола, съзнавайки колко е ранима.
— Бих казал, че по отношение на душевното състояние на Пола моята преценка е по-точна от твоята — той я изгледа, опитвайки се да прецени дали гневът й не се е поизпарил. — Хайде, седни тук да погледаме заедно мача. Момчетата играят от сърце и душа, в памет на Роби. Казвам ти, могат да разплачат и най-коравосърдечния човек.
— Не можеш просто да отклониш разговора от тази тема и да се преструваш, че нищо не се е случило — възрази Карол. Но на него му беше ясно, че е започнала да омеква.
— Не правя нищо подобно. Съгласен съм, постъпката ми беше нередна. Единственото, което мога да кажа пак, е, че при обичайни обстоятелства бих се заел сам със задачата. А си казах, че разследването е прекалено важно, за да пренебрегнем тази възможност. Ще се извиня на Пола, че съм я поставил в такова неудобно положение, но нямам намерение да се извинявам на теб, защото насочих ръководеното от теб разследване по правилната следа — той потупа с ръка по стола до леглото. — Е, ще седнеш ли да гледаме шибания мач най-сетне?