— За това поне можем да бъдем благодарни — Блак се озърна, когато Карол се покашля. — С какво мога да ви помогна? — попита той раздразнено.
— Аз съм главен инспектор Джордан от отдела за особено тежки престъпления.
— Тогава сте се озовали на точното място — намеси се пожарникарят. — По-тежко от това трудно може да се намери.
— Моята работа е да обработя местопрестъплението — заяви Карол.
— Доколкото знам, хората от отдела за борба е тероризма са потеглили насам — каза намръщено Блак. — Несъмнено това е тяхна работа.
— Докато пристигнат тук, е моя работа — отвърна тя сухо. Сега не беше моментът за протоколни спорове. — Знаем ли за какво става дума?
Шефът на пожарникарите посочи към едно малко помещение, изобразено на чертежа.
— Предполагаме, че взривът е бил заложен тук. Момчетата твърдят, че са намерили нещо, което наподобявало човешки останки. Следователно можем да предполагаме, че става дума за самоубийствен атентат. Също така предполагаме, че взривното вещество е ТАТР, същото, което бяха използвали и в лондонското метро. То има някои особено изявени характеристики.
— Очевидно говорим само за предположения — поне докато хората от съдебна медицина и специалистите по взривове не си свършат работата тук — допълни Блак.
— Къде са колегите от съдебна медицина?
— Чакат да приключи проверката, за да им разрешат да влязат.
— Тук ли са специалистите по взривни устройства?
— Ще дойдат всеки момент. В момента две кучета — следотърсачи, обучени да търсят взривни вещества, обикалят трибуните — отвърна Блак.
— Добре. Моля ви, пратете едно от кучетата да провери мястото на взрива — тя се усмихна на пожарникаря. — Ще ми трябват защитни екипи за мен и хората ми. А ще ни трябва и някой, който да ни показва пътя. Ще ни помогнете ли?
— Не ви препоръчвам да отивате там. Не може да се каже, че мястото е безопасно — каза той.
— Това е още една причина да се опитаме да търсим следи, докато това е все още възможно — отвърна тя. — Та за екипите?
Той я огледа от горе до долу.
— На вас ще са ви широки, но нямам нищо против да ползвате това, с което разполагаме. Къде са останалите от екипа ви?
— Една минутка — Карол отстъпи встрани, съзнавайки колко раздразнен е Блак от поведението й, което говореше, че поема контрола над местопрестъплението. Тя извади мобилния си телефон и се обади на Кевин.
— Казвай какво става.
— На пет минути път от стадиона съм, Пола и Сам са с мен. Крис идва отделно, Стейси остана в офиса. Вече се е заела да събира всички записи от камерите за наблюдение на входовете на стадиона, до които може да се добере.
Тя му обясни къде ще ги чака, помоли го да се обади на Крис, а после се обади и на специалистите по съдебна медицина.
— Бъдете готови да започнем работа след десет минути — каза тя. — Тогава влизаме.
Колкото повече наближаваха мястото на взрива, толкова по-горещо ставаше наоколо. Карол чувстваше как косата й залепва от пот под прекалено големия пожарникарски шлем, който си беше нахлупила. Пожарникарят, който ги водеше, пристъпваше внимателно по посипания с отломки под на коридора. Зад Карол се движеше малобройният екип от лабораторията по съдебна медицина, а зад тях вървяха нейните хора.
Пожарникарят спря рязко на няколко метра от назъбения край на някакво подобие на кратер, зеещо в пода.
— Стигнахме — каза той. — Тук се намираше помещението с таблата, контролиращи електрозахранването на ложите за официалните гости и на пресцентъра.
От помещението не беше останало кой знае какво. Стените се бяха превърнали в прах, кабелите бяха разпокъсани, а тръбите, преминавали по стените, се бяха натрошили и късовете сигурно бяха хвърчали като шрапнели. Личеше, че мощта на бомбата е била насочена навън и нагоре. Стените над тях се бяха изкривили встрани като обелена кора на нарязан портокал и дневната светлина нахлуваше през пролуката.
Докато се взираше в опустошенията, Карол изведнъж осъзна, че червените късове и парцали, разпилени сред останките от помещението, са всъщност човешка плът и кръв. Напоследък трудно можеше да се намери нещо, от което да й прилошее, но от тази гледка започна да й се повдига. Тя преглътна с усилие и попита:
— Може ли да стигнем до другата страна на дупката?
Пожарникарят кимна.
— Ако тръгнете в другата посока.