Особено ако пациентът бе Роби Бишоп.
Карол си казваше, че има нещо потискащо в това да можеш да се ориентираш толкова добре в една болница. По един или друг повод, свързан с работата й, тя бе посещавала всички отделения на „Брадфийлд Крос“. Единствената добра страна на тази нейна опитност бе, че знаеше към кой от задръстените паркинги има смисъл да се насочи.
Дежурната сестра в мъжкото отделение на хирургията я позна. Пътищата им се бяха пресекли по време на операцията и лечението на един изнасилвач, чиято жертва по някакво чудо бе успяла да се добере до ножа му и да го обърне срещу него. И двете бяха наблюдавали страданията му с известно злорадство.
— Инспектор Джордан, нали? — попита сестрата.
Карол не си даде труд да я поправи.
— Да. Търся пациент на име Хил. Тони Хил.
Сестрата я изгледа учудено.
— Струва ми се, че сте доста високопоставен служител, за да вземате показания.
За миг Карол се озадачи — не можеше да реши как да определи отношенията си с Тони. Да каже, че е „колега“ беше недостатъчно, „наемодател“ — някак подвеждащо, а „приятел“ бе едновременно нещо повече и по-малко от това, което бе той за нея. Накрая сви рамене и каза:
— Той храни котката ми.
Сестрата се изкиска.
— Всички имаме нужда от такъв човек — после посочи по коридора вдясно. — Минавате покрай стаите с по четири легла и стигате до една врата вляво, в самия край. Той е там.
Карол последва упътването. Тревогата я гризеше неотстъпно. Когато стигна вратата, тя спря пред нея. Как ли щяха да се развият събитията? Какво я очакваше? Нямаше кой знае какъв опит с подхода към физическите страдания на другите. За себе си знаеше, че хората, на които държеше най-много, бяха последните, които би искала да види около себе си, когато страда. Очевидното им безпокойство я караше да се чувства виновна, а и не й беше приятно да демонстрира собствената си ранимост. Беше готова да се хване на бас, че реакциите на Тони са сходни с нейните. Припомни си един друг случай, когато го бе посетила в болница. Наистина, по онова време не се познаваха много добре, но тогавашната им среща не беше особено успешна. Е, ако се окажеше, че той предпочита да бъде сам, нямаше да се задържа дълго. Просто щеше да надникне, за да му покаже, че е загрижена за него, а после щеше да се измъкне с някоя учтива фраза, но не преди да подчертае, че би дошла веднага, щом той има нужда от нея.
Пое си дълбоко дъх и почука. Отговори й добре познатият глас, макар и не съвсем отчетливо.
— Влез, ако носиш дрога.
Карол се усмихна. Значи не беше чак толкова зле. Бутна вратата и влезе.
Незабавно осъзна, че в стаята има още някой, но първоначално не бе в състояние да откъсне очи от Тони. Тридневната брада подчертаваше сивкавата му бледност. Очевидно бе отслабнал още, което всъщност не можеше да си позволи. Но погледът му беше ясен, а усмивката — като че ли искрена. Сложно устройство от макари и жици поддържаше окованото му в шина коляно под ъгъл, който надали бе особено удобен.
— Карол — поде той, но го прекъснаха.
— Вие трябва да сте приятелката му — каза жената, която седеше в ъгъла на стаята. Акцентът й бе едва забележим, но подчертаваше несъмнено местния й произход. — Защо дойдохте чак сега?
Карол я погледна учудено. Жената беше запазена, вероятно в началото на шейсетте, очевидно се стараеше да се бори с годините и успяваше. Косата й бе боядисана умело в златистокестеняв цвят, гримът — безукорен, но не натрапчив. Сините й очи гледаха пресметливо, а бръчиците около тях не бяха от тези, които говорят за дружелюбие и откритост. Беше малко прекалено слаба, облечена в делови костюм, чиято кройка подсказваше, че е доста скъп — със сигурност от категория, каквато Карол не би могла да си позволи.
— Моля? — отвърна Карол. Рядко се случваше да се стъписа, дори злодеите, с които си имаше работа, рядко биваха толкова безцеремонни.
— Отношенията ни не са такива — намеси се Тони с неприкрито раздразнение. — Това е главен инспектор Карол Джордан.
Жената повдигна вежди.
— Аз пък си помислих друго — усмивката й беше всичко друго, но не и весела. — Нямам предвид факта, че сте от полицията, а отношенията ви. В крайна сметка, за какво едно високопоставено ченге ще се навърта около безполезен тип като него — освен ако сте дошли да го арестувате?
— Мамо — изръмжа Тони през стиснати зъби. Обърна се към Карол и направи гримаса — изражението му бе отчасти вбесено, отчасти умолително. — Карол, това е майка ми. Карол Джордан, Ванеса Хил.