— Малко повече бели коси и повече бръчки — отбеляза тя. Каменното лице на мъжагата не трепна. Той се пресегна, натисна дръжката на вратата зад себе си и я подкани с оръжието си да влезе. Карол прехапа устни, потискайки желанието си да поклати удивено глава, и се подчини.
Влезе в нещо като антре с нисък таван. Тясна желязна стълба водеше нагоре. Срещу нея имаше две врати, и още две облечени в черно ченгета — единият в подножието на стълбата, другият между вратите. Този, който стоеше край стълбата, се отмести и каза:
— Нагоре, госпожо.
Чувствайки се като в евтин шпионски филм, Карол тръгна нагоре по стълбата. Всяка нейна стъпка събуждаше кухо метално ехо. Озова се в следващо преддверие и пред още един охранител, който й кимна да премине през следващата врата. Стигна до спартански обзаведено заседателно помещение с метална маса и осем сгъваеми стола около нея. На единия от столовете седеше Джон Брандън; три от другите бяха заети от мъже с черни тениски и черни кожени якета. Главите на двама от тях бяха бръснати, с едва забележимо набола светла четина, третият беше с късо подстригана тъмна коса. На пръв поглед човек можеше да ги различи единствено по степента, до която типичното мъжко оплешивяване беше засегнало главите им.
Този, който седеше в средата, каза:
— Благодаря, че дойдохте, главен инспектор Джордан. Заповядайте, седнете.
— Здравейте, сър — каза Карол на Брандън, сядайки до него. После се обърна към мъжа, който седеше срещу нея. — А вие сте…?
Той се усмихна, което не промени с нищо съзнателно култивираното му заплашително излъчване.
— Не си служим с имена и чинове по съображения за сигурност. Можете да ме наричате… Дейвид.
— За каква сигурност става дума? Аз съм инспектор от криминалната полиция. Работила съм за Националната следствена служба. На кого бих започнала да разказвам тайните ви според вас?
Той поклати глава.
— Не търсете в това лично отношение, Карол. Познавам досието ви и изпитвам дълбоко уважение към вас. Но ние спазваме в работата си изключително строги правила, на които почива нашата безопасност. А като се има предвид каква е работата ни, нашата безопасност означава безопасност и за всички останали.
Вероятно е бил изпратен тук от Манчестър, но акцентът му подсказваше, че е лондончанин, вероятно на постоянна служба към столичната полиция. В поведението му се долавяше онова перчене, което Карол беше намразила, докато самата тя работеше там. Беше готова да се обзаложи, че в отдела за борба с тероризма не работеха много жени. Средата не беше много подходяща за жени. Това мъжкарско перчене прикриваше факта, че те всъщност не бяха автономна служба. Можеше да се преструват, колкото си искат, че водят играта, но истината беше друга — не смееха да отидат до тоалетната без специално одобрение от специалния антитерористичен отдел към кралската прокуратура. Мъжете в черно може и да изглеждаха заплашителни, но всъщност бяха само изпълнители на заповедите на господарите си, чиито офиси се намираха на Лъдгейт Хил в Лондон. Ясно беше също, че Брандън нямаше сили да се съпротивлява нито на изпълнителите, нито на господарите.
— Чудесно. Колкото по-малко се говори, толкова по-добре. Ако нямате нищо против, нека прескочим и встъпителните речи за това, че се сражаваме на една и съща страна и искаме да спипаме мръсните копелета, които сториха това. Знам правилата. Екипът ми и аз сме на ваше разположение.
Той издиша шумно през нос.
— Радвам се да чуя това, Карол. Убеден съм, че вашите познания за региона ще ни бъдат от голяма полза. Разбира се, ние разполагаме със сведения за крайните фундаменталисти във вашия регион, до които вие нямате достъп. Ще поразтърсим дървото и ще видим какво ще изпадне. Ще…
— Смятате да приберете обичайните заподозрени? — каза мило Карол. — Всъщност ние вече може би сме успели да ви спестим малко време в това отношение. На паркинга за персонала и играчите откъм Грейсън Стрийт е паркиран един микробус. На „А1 Електрикълс“. Малко преди три часа с него пристигнал млад мъж с азиатски произход. Представил привидно автентични документи, които доказвали, че е изпратен за някаква спешна поправка на електрозахранването на трибуната „Вести“. Един от охранителите го отвел в стаичката с електрическите табла и го оставил там. След по-малко от десет минути избухна бомбата. Струва ми се основателно да предположим, че шофьорът на микробуса е атентаторът самоубиец — тя извади бележника си. — Според данните на полицията микробусът е регистриран на името на някой си Имран Бег, адресът му е Уилбърфолс Стрийт 37, Брадфийлд — тя затвори бележника. — Това е през пет къщи от джамията в Кентън. Така че внимавайте, когато отидете да проверявате какво е положението.