Лицето на Дейвид остана напълно безизразно.
— Благодаря, че ме уведомихте. — Той извади картичка от вътрешния джоб на коженото си яке и прекоси стаята, за да й я подаде. На картичката пишеше само „Дейвид“ — и имаше номер на мобилен телефон. — Ще чакам да ми се обадите, Карол. Но имайте предвид, че е време да приберете копоите.
Тя излезе, следвана от Брандън. Веднага щом се озоваха отвън, тя се обърна рязко към него.
— Наистина ли очаквате да приема всичко безропотно? Да съм лишена от правото да разследвам най-значителното престъпление, извършено на моя територия?
Брандън избягваше погледа й.
— Решението вече не е в наша власт, Карол. Форсмажорни обстоятелства.
Тя поклати глава.
— Какъв побъркан свят. Ами идентифицирането на загиналите? Кой ще разговаря с близките им?
— Униформените ще се справят с тази задача — отвърна Брандън. — Заеми се с това, в което си най-добра, Карол. Намери убиеца на Роби Бишоп. Вярвай ми, ще е по-добре за теб да не се набъркваш в тази мръсотия — той обхвана с жест стадиона и фургона на отдела за борба с тероризма. После поклати натъжено глава и си тръгна.
— Ще видим тази работа — измърмори Карол. Джон Брандън като че ли беше забравил основното, което я бе превърнало именно в такъв криминалист, какъвто беше. Също като Сам Еванс и тя имаше инстинктите на единак. Но мотивацията й беше различна — не личният й интерес, а страстно желание да помага на правосъдието. А това беше нещо, което Дейвид и Джони тепърва трябваше да научат. — И урокът започва още сега — допълни тя под нос.
Архитектите, проектирали джамията в Кентън, не бяха направили и най-малък опит сградата да хармонира със заобикалящата я среда. Плетеница от къщи с фасади от червени тухли, датиращи от началото на двайсети век, заобикаляше белезникавите стени на джамията, над които се издигаха златните покриви на минаретата.
— Никога не съм преставал да се питам как са получили разрешение, за да построят това нещо — отбеляза Кевин, когато влязоха с колата в Уилбърфорс Стрийт. — Как са успели според теб?
Пола извърна очи към небето.
— А ти как мислиш, Кевин? Онези от градоустройствената комисия са били съвсем наясно, че ако откажат, ще ги залеят с помия.
— Внимавай, Пола — не ти ли се струва, че в думите ти се долавят леки следи на расизъм? — подразни я Кевин. Беше работил с достатъчно ченгета с истински расистки убеждения, за да може да прецени, че у Пола нямате нищо подобно.
— Нямам проблем с етническата принадлежност, а с религиите. Все ми е едно дали става дума за протестанти от Ълстър, католици от Ливърпул или мюсюлмани от Брадфийлд. Мразя кресливи свещеници, които веднага вадят от ръкава си картата на фанатизма, ако някой им откаже нещо. Създават атмосфера на страх и взаимно следене, и затова ги ненавиждам. Казвам ти, никога не съм била по-горда от хомосексуалните си наклонности, отколкото в деня, когато Парламентът обяви извън закона дискриминацията въз основа на сексуална ориентация. Кой би заподозрял, че съществува нещо, което е в състояние да обедини християни-евангелисти, католици, мюсюлмани и юдаисти? Излиза, че хомосексуалността ми е моят скромен принос към обединението на църквите. Тук вдясно има място за паркиране — допълни тя.
Кевин успя да паркира на тясното място, двамата излязоха от колата и се върнаха назад, минавайки покрай десетина къщи. Бяха напълно наясно, че будеха любопитство, неприязън или тревога у всеки, когото срещнеха. В тази част на Кентън, все още необлагородена от нахлуващата вълна на работещи в близката болница и студенти, тъкмо тяхното присъствие можеше да се приеме като екзотика. Спряха пред номер 37. Къщата беше чисто боядисана, безлична, с тънки пердета на прозорците. Дребна, слаба жена в шалвари отвори вратата. Главата й беше покрита с шал. Когато ги видя, по лицето й се изписа ужас.
— Какво има? Кои сте вие? — попита тя, преди някой от тях да успее да проговори.
— Аз съм сержант Матюс от криминалната полиция, това е детектив Макинтайър.
Жената притисна длани към лицето си.
— Знаех си. Знаех, че ще се случи нещо лошо, ако той замине, знаех си — тя изхлипа, извърна се и подвикна: — Парвез, ела веднага, дошли са от полицията. Нещо лошо се е случило с Имран.
Кевин и Пола се спогледаха. За какво ставаше дума?