Влязоха в антрето. Подът беше покрит с ламинат, имаше две ориенталски пътеки, които Пола би видяла с радост и в собствения си дом. Ухаеше на лилиум — ароматът се носеше от голяма ваза, пълна с тези цветя, поставена на перваза на прозореца.
— Всъщност Радж не е поводът за посещението ни — каза Кевин.
Санджар спря рязко и се обърна към тях.
— А какво тогава? — сега в погледа му вече се прокрадваше враждебност. — Каква е тази история?
— Тук сме заради Юсеф.
Санджар се намръщи.
— Юсеф ли? Защо Юсеф? — той видимо се развълнува. — Сигурно сте объркали нещо. Юсеф е въплъщение на спазващ законите гражданин. Дори не си позволява да говори по мобилния телефон, когато шофира. Каквото и да са казали, че е направил, трябва да има някаква грешка.
Кевин си пое дълбоко дъх. Никой никога не можеше да си представи, че член на собственото му семейство е в състояние да извърши престъпление. Особено при разговор с полицията.
— Може ли да седнем някъде и да поговорим? — попита той.
— Какво искате да кажете с това „да седнем и да поговорим“? Какво става тук всъщност? — когато Санджар повиши тон, една от вратите се отвори и през пролуката надникна лице на младо момче, видимо уплашено, със сенки под очите. Саджар веднага забеляза появата му. — Затвори вратата, Радж, и си лягай, както ти каза мама. Тя ще се върне всеки момент от пазар и ще те убие, ако разбере, че си станал — той замаха с ръце, принуждавайки момчето да се прибере. Щом вратата се затвори зад него, той ги поведе към кухнята. Край едната стена имаше малка маса, около която биха успели да седнат четирима, и то с усилие. Останалите стени бяха покрити със светлобежови вградени шкафове. В кухнята се носеше едновременно топъл и горчив мирис на подправки. Санджар посочи към масата.
— Сядайте.
После се тръсна с видимо неудоволствие на най-отдалечения стол и попита:
— Каква е тази история с Юсеф?
— Къде са майка ви и баща ви? — осведоми се Пола.
Санджар сви нетърпеливо рамене.
— Мама отиде на пазар, трябват й разни съставки за успокояваща напитка, която иска да приготви за Радж. А тъй като е събота следобед, баща ми трябва да е в джамията — пият чай и спорят на теми от Корана. — По лицето му се изписа познатото презрително съжаление на детето към родителя. — У дома той е най-набожният.
— Добре тогава. Кога излезе Юсеф?
— След като обядвахме. Мама искаше някой от нас да закара Радж до стадиона. Но аз трябваше да отида в Уейкфийлд, а Юсеф каза, че имал среща с някакъв човек в Бригхаус, за да уговорят условията на нов договор.
Той се поразмърда на стола си. Пола се запита дали не крие нещо.
— Нов договор ли? — попита Кевин.
— Семейната фирма, „Фърст Фабрикс“. Търгуваме с текстил. Работим с двата края на веригата — с вносителите на платове и с посредниците, които купуват готови артикули за търговия на дребно. Нямам представа с кого е трябвало да се срещне в Бригхаус, не бях чувал за нищо такова преди. Е, да не би нещо да се е случило там? Да не се е скарал с някого?
— Знаете ли с каква кола потегли? — попита Кевин.
— Караше микробуса на братовчед ни Имран — на фирмата „А1 Електрикълс“. Разбирате ли, колата на Юсеф има нужда от ремонт, а тъй като Имран замина за Ибиса за няколко дни, нормално беше Юсеф да вземе назаем микробуса му. Така си спести парите, които иначе би дал, за да наема кола, нали разбирате. Вижте, питам за пореден път, няма ли някой от вас да ми обясни за какво става дума?
Кевин погледна Пола. Беше й ясно, че той наистина не знае какво да каже.
— Санджар — поде тя, — можеш ли да се сетиш за някаква причина, поради която Юсеф може да е отишъл днес следобед до „Виктория Парк“?
Той я изгледа така, сякаш внезапно беше полудяла.
— Юсеф ли? Не, объркали сте се. Радж беше на мача. — Изсмя се нервно и продължи: — Нямам представа как е станало, но явно се е получило недоразумение. Радж е продиктувал името си на колегата ви, а вие кой знае защо се интересувате от Юсеф. Юсеф изобщо не се интересува от футбол.
— С какво беше облечен Юсеф, когато излезе? — продължаваше Пола.
— С какво е бил облечен ли? Да му се не види, нямам представа — Санджар поклати глава и смръщи замислено лице. — Не, чакайте. На масата беше с черен панталон и риза, обикновена бяла риза. А после, когато тръгваше, видях, че облича отгоре работния гащеризон на Имран. Каза, че постоянно имал някакви проблеми с амбреажа и не искал да изцапа ризата си, ако се наложело да излезе от колата, за да го поправя. Брат ми винаги много държи да прави добро впечатление.