Тя беше събрала останките от достойнството си и се беше оттеглила. В офиса на отдела за особено тежки престъпления Стейси вече координираше препращането на записи от камерите за наблюдение около стадиона.
— Викат те в съседния офис — каза Карол.
Стейси изсумтя.
— Това молба ли е или заповед?
— На този етап е молба. Но нещата могат да се променят.
Стейси погледна към монитора на компютъра, с който работеше.
— В такъв случай оставам тук. Предполагам, че няма да вдигнем ръце и да си тръгнем?
Карол завъртя отрицателно глава.
— Ще продължим да се интересуваме от развоя на събитията. Случило се е на наша територия. А ни чака и разследването на убийството на Роби Бишоп. Искаш ли чай?
— „Ърл Грей“, моля.
Стейси беше отново изцяло погълната от това, което виждаше на монитора.
Карол се облегна на стената и зачака водата да кипне. В този момент Крис Дивайн връхлетя в стаята, видимо вбесена.
— Шибани антитерористи — обърна се тя към Стейси, която посочи към Карол. — Извинявай, шефе — измърмори Крис и хвърли сакото си на най-близкия стол.
— Няма защо. Искаш ли чай?
— Бих предпочела голямо уиски — измърмори Крис. — Но тъй като няма, чаша силен чай би помогнал.
— Какво е станало?
— Тъкмо приключвах с разпита на персонала, обслужващ ложите за официалните гости, когато се домъкнаха половин дузина от онези. От километър се чува, че пристигат.
— Заради обувките е — отбеляза Карол, заливайки чая с вряла вода.
— Да, но се чува чак и търкането на мускулестите им бедра. Значи така, появиха се, и щом ме видяха, заявиха „Изчезвай, скъпа“, като че ли съм някаква журналистка или нещо подобно. Изхвърчах оттам, преди да успея да им обясня, че са тъпи фашисти. Но преди да ме изхвърлят, ме накараха да седна и да запиша целия текст от разпитите — като че ли се опасяваха, че ще се измъкна, без да съм представила домашното си. — Тя поклати глава. — Надявах се, че съм се отървала от тези задници, когато се преместих тук.
Карол им поднесе чая.
— Налага се да си сътрудничим — каза тя. — Което не означава, че няма да орем собствената си нива.
— И като стана дума за това, къде са останалите?
— Пола и Кевин проучват обстоятелствата около микробуса на „А1 Електрикълс“, ще се опитат да изпреварят антитерористите. Хората обикновено спират да говорят, когато мъжете в черно нахлуят в домовете им — каза Карол. — За Сам не съм сигурна. Последния път, когато го видях, проверяваше записите от камерите на трибуната „Вести“.
— Вероятно е тръгнал по гореща следа, която не иска да сподели с такива нещастни идиоти като нас, останалите — отбеляза сухо Крис.
— Самият той е най-злият си враг — каза Стейси, без да откъсва поглед от монитора. — Намира си всевъзможни основателни причини, когато реши да направи нещо подобно.
Крис и Карол се спогледаха безмълвно. Нито една от двете не помнеше Стейси някога да е обсъждала поведението на някой от колегите си. Категоричното й нежелание да клюкарства беше легендарно.
— По-късно — произнесе Крис само с устни, поглеждайки заговорнически към Карол. Отпи глътка чай и си пое дълбоко дъх. — Казвам ви, не искам никога повече да виждам нещо подобно. Още не мога да осъзная размерите на това клане. Трийсет и петима са загиналите — така казват. Никога не съм предполагала, че ще видя такова нещо в Брадфийлд.
— Странното е, че убитите не са повече — каза Карол. — Ако беше сложил бомбата на отсрещната трибуна, където няма ложи, а само обикновени седалки, щяха да загинат стотици — тя притвори очи за миг. — Прекалено ужасно е дори да си го помислиш.
— Можеше да загинат и повече, ако хората не се бяха държали толкова добре. Очаквах повече травми в блъсканицата. Казвам ти, съзнавайки колко банална е фразата, но наистина такива ситуации могат да извадят на бял свят най-доброто у хората. Видя ли онази жена на Грейсън Стрийт, която беше извадила маса пред къщата си и правеше чай на хората? Също както са се подкрепяли по време на бомбардировките.