— Чисто е! — всеки път, когато подминеше някоя врата.
Водеха арестанта по коридора толкова бавно, че го принуждаваха да ситни между тях.
Когато първият от антитерористите влезе в приемната, отстъпи назад и залитна, забелязал Карол.
— Легитимирайте се! — изрева той към нея, извърна се рязко и подвикна надолу по коридора:
— Стой на място!
Карол подбели очи.
— Очевидно съм служител на полицията — извади полицейската си карта и каза името и чина си. После кимна към Уд. — Той ме познава.
— Благодаря, госпожо! — ревна антитерористът по военному. — Чисто е! — подвикна той после назад. Карол видя как поведоха арестанта по коридора и го набутаха в една от стаите за разпити. После застанаха на пост пред вратата.
— Божичко! — възкликна тя и изпухтя облекчено.
— Това е съвсем друга работа, нали? Не ме разбирайте погрешно, и аз като всички останали ненавиждам онези копелета, терористите, но се питам каква цена ще ни се наложи да платим, ако се борим с тях по този начин — каза Уд. — До днес следобед бях не по-малко ожесточен от останалите. Но това, което видях днес… Това специално обучение, през което са преминали… то като че ли се основава на три ключови думи — сплашване, сплашване и сплашване. Всеки, който бива арестуван и подложен на всичко това, а всъщност е невинен — щом излезе от тук, е готова плячка за лудите молли, така ли е?
— Вече не мога да преброя колко пъти днес ми се наложи да дишам дълбоко, за да се успокоя — отвърна Карол. — Между другото, имате ли представа кой иска да се срещне с мен? Имам и друга работа. Днес следобед загинаха трийсет и пет души. Не виждам с какво ще помогна на близките им, ако си губя времето тук.
— Не ви ли казаха? — попита Уд. На лицето му се изписа примирение.
— Не, не казаха нищо. Само това, че един от подчинените ми имал някакви неприятности.
Уд поклати глава.
— Това не ми говори нищо. Почакайте малко — той вдигна слушалката на един от телефоните. — При мен е главен инспектор Джордан… Е, мисля, че ще трябва да побързате… Моите уважения, но днес следобед всички имаме много работа… — погледна отвратено слушалката и я постави обратно на мястото й, обърна се към Карол и каза: — Една минутка — имитирайки грубоватото перчене на антитерористите.
Минаха поне две минути, докато най-сетне мъжът, известен на Карол с името Джони, застана на прага на вратата, която водеше към централната част на участъка.
— Главен инспектор Джордан, бихте ли ме последвали?
— Къде и защо? — Карол чувстваше, че всеки момент ще престане да се владее.
Джони хвърли поглед към Уд.
— Ще ви обясня след минута, ако тръгнете с мен.
Карол махна на Уд.
— Сержант, ако не се върна до половин час, обадете се на господин Брандън.
— Няма нужда от тези левичарски пози, нали ви е ясно — каза с горчив тон Джони, докато двамата се изкачваха по централното стълбище. — И вие, и аз сме на една и съща страна.
— Именно това ме безпокои — отвърна Карол. — Е, ще ми кажете ли защо, по дяволите, съм тук?
Джони я въведе в едно малко помещение и я покани с жест да седне. После и той си взе стол, обърна го и го възседна с лице към облегалката, сключил мускулестите си ръце отпред.
— Аз наистина бих искал да установя работен контакт с вас. Ако вие и подчинените ви ни посрещате на нож, това не е от полза за разследването.
Карол сви рамене.
— Ами разговаряйте с мен тогава. Не се дръжте така, като че ли подчинените ми са част от проблема. Не се дръжте снизходително. Като начало можете да проявите повече уважение към чина ми и най-сетне да ми обясните защо ме повикахте.
— Съгласен съм. Става дума за онова ваше момче, Сам.
— Нали разбирате какво имах предвид — „онова ваше момче, Сам“. Той е детектив Еванс. Е, и какво е станало с него?
Джони кимна.
— Детектив Еванс беше на стадиона. С каква задача е бил изпратен?
— На разпит ли ме подлагате? — Карол дори не се опита да прикрие удивлението си.
Джони прекара длан по бръснатата си глава. Личеше си, че е затруднен.
— Вижте — поде той раздразнено. — От самото начало отношенията ни тръгнаха зле. Не ви е приятно да се разпореждаме на ваша територия, това е напълно разбираемо. Не ви разпитвам, само се опитвам да си изясня нещо, преди то да се превърне в проблем за всички нас.