— Можете ли да ми запишете точното наименование? — Пола се постара да свие рамене колкото можеше по-безпомощно. — А после да ми обясните за какво става дума?
Елинор взе бележника й и записа понятието.
— Сърдечният глюкозид е вещество, което се среща в природата, обикновено се извлича от растения. Въздейства основно върху сърдечния мускул — благотворно или не, в зависимост от това за кой конкретно глюкозид става дума и от поетата доза. Например от растението „напръстник“ се извлича дигоксин. Той се ползва за лечение на сърдечни смущения, но предозирането води до смърт — тя върна бележника на Пола и й се усмихна.
— Значи Том Крос е умрял от това? Извлек от напръстник?
— Не. Веществото, от което е умрял, е извлечено от олеандър.
— Олеандър ли?
— Вероятно сте виждали растението, когато сте ходили на почивка в чужбина — то е храстовидно, с тесни листа, цветовете са бели или розови. Доста често срещано и силно отровно. Прегледах литературата по въпроса — попаднах на една история, според която войници от наполеоновите войски използвали клонки от олеандър, за да нанизват на него месото, което щели да пекат, и до другия ден всички умрели. Противоотрова съществува, но много често пациентите умират, преди да успеят да поемат необходимото количество от нея. А и честно казано, като вземем предвид възрастта и килограмите на Том Крос, сърцето му надали е било в отлична форма. Нямал е големи шансове да оцелее. Съжалявам. Разбрах, че е работил в полицията.
— Не го познавах, докато е бил на служба — отвърна Пола. — Но шефката ми е работила с него. И така, доктор Блесинг…
— Елинор. Само Елинор, моля ви.
Да не би пък да флиртува? Пола беше прекалено уморена, за да прецени. А честно казано, и за да се поинтересува. Единственото, което я интересуваше тази вечер, беше да се добере до необходимите факти, за да може после да се прибере у дома и да се наспи. Кафето очевидно не действаше. Тя потисна прозявката си.
— И така, Елинор, имате ли някаква идея относно това кога му е била дадена отровата? И как?
— Тази отрова действа доста бързо. Той каза, че стомахът му се свивал и получил разстройство по време на мача. Докато беше още в съзнание, каза, че започнал да се чувства зле, след като обядвал. Ял агнешки кебап с ориз и сос със силни подправки — така каза. При това положение има две възможности в храната да е имало олеандрин. Може в маринатата за агнешкото месо да са били сложени листа или сок от олеандър. Или месото да е печено, след като е било нанизано на клонки от олеандър — като в историята с наполеоновите войници — тя поклати глава. — Ужасно. Такова подло убийство. Такава злоупотреба с доверието на човека.
— Той каза ли къде е ял кебапа?
— Каза, че някой му го бил сготвил — затова предполагам, че е било в нечий дом. — Елинор потри горната част на носа си, опитвайки се да си припомни какво точно й бе казал Том Крос. — Джак ли беше… Не, не Джак, Джейк. Точно така. Джейк.
Внезапно Пола се разбуди напълно и започна да съобразява трескаво.
— Сигурна ли сте, че е било Джейк, а не Джак?
Елинор се поколеба и прехапа за миг долната си устна.
— Почти съм убедена, че беше Джейк. Но може и да греша.
Гимназията в Харистаун, мислеше Пола. Джак Андерсън. Роби Бишоп, Дани Уейд, а сега може би и Том Крос. Това ли беше необходимата връзка? Това ли беше общото между всички тях? Не би могло да се познават от училище, като се има предвид разликата във възрастта им. Но може би съществуваше някаква организация на завършилите тази гимназия, в която всички те са членували? Може да е имало някакъв случай, когато те всички са станали свидетели на нещо, което не е трябвало да видят?
— Оказахте ми голяма помощ — каза тя тихо.
— Наистина ли?
— Нямате представа колко голяма — отвърна Пола. Сега вече беше напълно будна. Знаеше, че няма да може да заспи, докато не разбере къде е учил Том Крос. Не беше съвсем наясно къде да търси тази информация в десет и половина в събота вечер, но познаваше една жена, която сигурно щеше да й каже.
Тони започна постепенно да се разбужда. През изминалата седмица беше привикнал дотолкова на влизането и излизането на всякакъв медицински персонал в стаята му, че чуждото присъствие не беше достатъчно, за да го събуди. Необходимо беше още нещо. Нещо като всмукването, хлъзгането и пукотът на тапа, излизаща от гърлото на бутилка, последвани от тихото бълбукане, съпровождащо наливането на течност в пластмасов съд.