— Карол — изпъшка той, успял да сглоби частите на пъзела. На смътната светлина на нощния град, която се процеждаше през тънките пердета, той едва успя да различи силуета й на стола до леглото. Потърси опипом дистанционното управление за леглото и се изправи до седнало положение.
— Да запаля ли лампата? — попита тя.
— Само дръпни пердето, така отвън ще влиза повече светлина.
Тя се изправи бавно от стола и изпълни молбата му. Преди да се върне на стола си, наля и на него чаша вино. Той я подуши одобрително и каза:
— Чудесен, чудесен шираз. Странно, никога не бих вписал хубавото вино сред десетте неща, които биха ми липсвали най-много, ако се озова на пустинен остров. Което доказва колко заблуден може да бъде човек — отпи още малко, чувствайки как съзнанието му стремително се избистря, и допълни: — Денят трябва да е бил ужасен за теб.
— Нямаш представа — отвърна тя. — Днес видях неща, които надали някога бих могла да забравя. Ужасни рани, части от тела, разпилени по трибуна на футболен стадион, кръв и мозък, размазани по стените — тя отпи дълбока глътка от виното. — Човек си мисли, че вече е видял всичко, че не може да има нещо по-ужасно от местопрестъпленията, които си оглеждал. И после — това. Трийсет и петима загинали при атентата, а после и още един.
— Имаш предвид самия атентатор?
— Не, имам предвид Том Крос.
Той едва не разля виното си от изненада.
— Попай Крос? Не разбирам. При взрива ли е загинал?
Името на някогашния му враг беше последното, което би очаквал да чуе във връзка с атентата в Брадфийлд.
— Не, но атентатът очевидно е извадил на бял свят спящия у него герой. Хвърлил се да спасява хора, казват, че е спасил живота на някои. Но причината за смъртта му е отрова. Бил е отровен още преди да пристигне на стадиона.
— Отровен ли? Как? С какво?
— Все още не знам никакви подробности. Пола отиде в болницата, за да узнае всичко, което ни е необходимо, от лекарката, която установила отравянето. Всъщност маже да се каже, че сме имали късмет — заради атентата повикали тъкмо нея да помага в спешното отделение, а покрай случая с Роби Бишоп вече е имала основание да се замисли и за възможно отравяне.
— Това е трети случай — отбеляза Тони. — Всички са местни жители. По всичко личи, че в района ти действа сериен убиец.
Карол го изгледа ядосано.
— Отровите са различни, обстоятелствата около отравянията — също. Приемането на отровата също всеки път е различно.
— Има еднакъв маниер на действие — възрази Тони. — Убива дистанционно. Предварително планира момента на приемането на отровата. Винаги се предвижда да мине известен период от време между приемането на отровата и смъртта. Това са връзки, Карол. В наши дни предумишленото отравяне не е често срещано, изместено е от огнестрелните оръжия и разводите. Много викториански метод е отровителството. Коварно, ужасно нещо, отразява се опустошително и на семействата, и на по-големите общности. Но не е типично за двайсет и първи век. Карол, става дума за сериен убиец.
— Ще изчакам да се съберат доказателства — каза тя упорито. — А междувременно смъртта на Том Крос е единственото убийство, което ми е позволено да разследвам.
Гневът се излъчваше от нея на вълни. Той почти можеше да почувства вкуса на яростта й — тъмна горчивина, напластяваща се над плодовата сладост на виното.
Опита се да си обясни думите й.
— Какво искаш да кажеш с това, че ти е позволено да разследваш единствено него?
— Отнеха ни правото да работим по атентата — каза тя. — Онзи нов отдел за борба с тероризма, недоносчето, плод на сливането на специалните служби с антитерористичните бригади. Централата на северния филиал е в Манчестър. Само че сега вече се появиха и в Брадфийлд с техните кубинки и реплики от рода на „анонимността е за предпочитане“. Буквално това имат предвид. Отказват да кажат истинските си имена, нямат идентификационни номера. Твърдят, че се прави заради тяхната безопасност. Аз бих казала, че е по-скоро за да не им се търси отговорност. Пола ги нарича „имперските щурмоваци“ и мисля, че не е далеч от истината. Тези хора ме плашат, Тони. Много ме плашат. Видях ги как действат в участъка на Скаргил Стрийт, и казвам ти, досрамя ме, че съм ченге.