— Значите поемат ръководството на операцията? — попита Тони, съзнавайки какво означава това за Карол, която толкова много се гордееше с постиженията на подчинените си и със своите собствени.
— Изцяло. От нас се очаква да бъдем на разположение, ако решат да ни възложат нещо — Карол се засмя сухо. — Все едно, че живеем в полицейска държава, а най-откаченото в цялата работа е идеята, че аз би трябвало да бъда на тяхна страна.
— И правиш ли това, което се очаква от теб? — осведоми се Тони, старателно съхранявайки неутрален тон.
— А ти как мислиш? — Тя не го изчака да отговори. — Оставям ги да правят каквото знаят, да прибират обичайните заподозрени, да тормозят всички млади мюсюлмани от азиатски произход. Ние от своя страна ще правим това, което умеем най-добре.
Тони знаеше какво иска тя — нуждаеше се той да прояви съчувствие, да застане на нейна страна, срещу онези, които тя приемаше като „лошите“. Да се съгласи с решението й, независимо от това дали беше правилно или не. Проблемът бе там, че според него тя грешеше. А ако връзката им имаше някаква стойност, според него тя почиваше на пълната откровеност помежду им. Някои биха определили позицията му като емоционално отдръпване, и вероятно в това определение имаше известна доза истина. Но не беше в състояние да лъже Карол, така или иначе не би могъл да го направи убедително. А според него и тя не можеше да го лъже. Имаше такива моменти, когато е трудно да чуеш истината; и още по-трудно — да я кажеш. Но той беше убеден, че и двамата си спомнят всички подобни моменти, приемайки факта, че връзката им е станала по-тясна именно защото са ги надживели. Тони си пое дълбоко дъх и скочи от високото.
— А това, което умееш най-добре, съвсем не е издирване и разбиване на терористични организации.
За миг в стаята се възцари пълно мълчание.
— Да не би да искаш да кажеш, че си съгласен с това, което се случва?
Не му беше необходимо да вижда Карол, за да си представи възмутената й физиономия.
— Смятам, че преследването на потенциални и действителни терористи е много специфичен вид полицейска работа — каза той, опитвайки се да каже истината такава, каквато я виждаше, без да я гневи излишно. — Считам също, че тази работа трябва да се извършва от специалисти — хора, обучени да разбират умствената нагласа на терористите, хора, които са в състояние да обърнат гръб на личния си живот, за да потънат в неизвестност и да се внедрят в такива организации като агенти под прикритие, хора, които успяват да проследят мисловните ходове на терористите и да подразберат кое е мястото на следващата им запланувана акция — той се почеса по главата. — Не мисля, че ти и твоите подчинени разполагате точно с тези умения.
— Искаш да кажеш, че е редно да ни отнемат правото да разследваме това възмутително престъпление? Че нямаме право да извършваме работата си на полицаи в собствения ни град? — попита Карол. Той долови в гласа й убеждението, че я е предал. Тя допи чашата си и си наля още вино.
— Искам да кажа, че е наложително, хора като антитерористите да работят заедно с вас. Това, че изпълнението е лошо, не означава, че идеята не е добра — каза меко Тони. — Тук не става дума за теб, Карол. Никой не критикува теб или твоите хора. Не казвам, че си глупава или некомпетентна, или нещо подобно. Просто съзнателно изтъквам факта, че тероризмът е нещо различно и при сблъсък с него възниква нужда от различен подход.
— Но тази оценка не се отнася до теб, разбира се. Обзалагам се, ти си убеден, че си способен да съставяш психологически профили на терористи, също както го правиш за серийните убийци, нали? — отбеляза саркастично Карол.
Тони установи, че е изпаднал в безизходно положение. Каквото и да кажеше, нямаше да успее да отклони Карол от настояването да получи отговор на въпроса си. Дали да не прибегне до истината — обикновено тя се оказваше най-добрият избор.
— Да, вярвам, че мога да помогна с някои преценки.
— Не се и съмнявам — великият психолог.
Почувствал се най-сетне засегнат, Тони каза:
— Добре тогава — а какво ще кажеш за следното: според мен отговорните за този атентат не покриват изискванията на психологическия профил на терористи.
Както и бе предположил, думите му стъписаха Карол дотолкова, че тя млъкна. Но не задълго.
— Какво би трябвало да означава това? — попита тя. В тона й се долавяше по-скоро настоятелност, отколкото очакваната от Тони враждебност.