— Много смешно. Препоръчвам ти да избягваш подобни шегички в присъствието на антитерористите. Всеизвестно е, че на всеки, който постъпва в онзи отдел, като начало му ампутират чувството за хумор.
— Известно ми е. Следя сериала „Фантоми“.
Карол го изгледа учудено.
— Така ли? Аз пък не.
— А би трябвало. Те го гледат.
— Съмнявам се — опита се да си представи Дейвид и Джони, отдали се на такова кротко домашно забавление като гледането на телевизия.
Тони закима настоятелно.
— Не, наистина го гледат, можеш да бъдеш сигурна. Така преценяват докъде могат да си позволят да стигнат.
— Ти какво, опитваш се да ме убедиш, че МИ-5 и отделът за борба с тероризма вземат оперативни решения на базата на някакъв телевизионен сериал? — Карол почука с пръст слепоочието си. — Май си прекалил с успокоителните, Тони.
— Точно това се опитвам да ти кажа — каза той сериозно. — Те имат в екипите си хора, които са запознати с психологическите граници на допустимото.
— Психологическите граници на допустимото ли? — повтори недоверчиво Карол.
— Ето как функционира този процес. Когато гледат епизод на филм от рода на „Фантоми“, дори най-интелигентните зрители отхвърлят скептицизма си, за да почувстват драматичното въздействие. И когато този скептицизъм не действа, дори за кратко, зрителят е по-склонен да повярва, че и в действителния свят събитията се развиват по същия начин. Което пък дава правото на онези луди копелета от секретните служби да поразтеглят още малко границите на допустимото при своите операции — Тони говореше бързо, жестикулирайки с две ръце.
Карол явно продължаваше да се съмнява.
— Искаш да кажеш, че това, което гледат по телевизията, кара хората да се отнасят с по-голяма търпимост към ексцесите от страна на правоохранителните органи?
— Да. В по-голяма или по-малка степен, което, разбира се, зависи от лековерието им — той осъзна, че Карол все още е скептична. — Добре, ето ти един пример. Не съм чувал за регистриран случай, при който лицето на агент на тайните служби да е било натопено в горещ фритюрник. Но когато нещо подобно се случи във филм, при това толкова популярен сред хората като „Фантоми“, дори ако това е дело на лошите, у определен брой хора се изгражда определено мнение, и ако някой секретен агент наистина натопи лицето на някого във фритюрник, то ще ги накара да кажат „Ами налагало се е да го направи, нали? В противен случай другият щеше да постъпи с него по този начин“. Ето какво е психологическото разширяване на границите на допустимостта.
— Но ако си прав, защо хората все пак протестират срещу мъченията? Защо всички ние не казваме „Ами нали сме виждали на кино колко ефективно действа, защо да не си продължаваме по този начин?“.
Докато говореше, Карол се беше опряла със свити юмруци на ръба на леглото му, разчорлената руса коса падаше над очите й.
— Карол, може и да не си го забелязала, но значителен брой хора казват точно това. Виж например мнението на опозицията, когато американският сенат реши да обяви извън закона прилагането на мъчения при разпити — и това беше едва миналата година. Хората вярват, че те вършат работа именно защото са го гледали на кино. А някои от тези, които вярват, заемат водещи позиции в управлението. Причината, че не всички се хващаме на тези уловки, е в това, че не всички сме толкова лековерни. Някои от нас се отнасят много по-критично към това, което четат и гледат, отколкото други. Но е напълно осъществимо да заблуждаваш постоянно част от хората. И когато разните фантоми и ченгета преминат границата на допустимото, те разчитат именно на това.
Тя се намръщи.
— Знаеш ли, понякога ме плашиш.
Тя забеляза болката, която се изписа по лицето му — и причината надали беше коляното му.
— Да, знам. Но това невинаги е лошо нещо. Доколкото се простира моят опит, когато ти се почувстваш уплашена от нещо, това само затвърждава решимостта ти да го победиш.
Карол се извърна, почувствала се неловко от похвалата му.
— Значи не мислиш, че става дума за действия, насочени срещу „Викс“?
— Не. Защото Дани Уейд не се вписва в схемата.
Карол въздъхна раздразнено.
— Проклетият му Дани Уейд. Вие двамата с Пола можете да убедите някое магаре да ви подари единия си крак.
Тони се ухили.