Започна отново борбата с чорапа, но така и не успя да го обуе.
— Майната му — каза той и посегна към бутона за повикване на сестрата. По дяволите независимостта. Държеше да чуе какво има да каже Санджар Азиз, и ако в името на това трябваше да пожертва независимостта си, не го беше грижа. Време беше да се надигне и да посвърши нещо полезно.
Карол оглеждаше подчинените си. Вече имаха онзи вид, който говори за недостиг на сън и прекаляване с кафето. Всяко разследване на убийство водеше до повишаване на работното натоварване, което ги караше да пренебрегват нуждите на организма си. Ако разследването се проточеше, хората рухваха. Понякога рухваше и нещо в личния им живот. Карол бе наблюдавала достатъчно често такива случаи. Но като че ли не съществуваше начин да се избегне това положение. Хората чувстваха задължението да работят така напрегнато поради специфичния характер на престъплението и защото то засягаше дълбоко човешката им същност. Карол си мислеше, че причината не е толкова емоционалната ангажираност, колкото фактът, че убийството те караше да застанеш лице в лице със съзнанието, че си смъртен. Да работиш по разследването на убийство, влагайки всичките си сили, беше равносилно на жертвоприношение пред боговете, символичен начин да защитиш себе си и хората, които обичаш.
Всички слушаха внимателно Пола, която описваше разговора си с Елинор Блесинг, и специално подчерта споменаването на загадъчния Джейк или Джак. Когато стигна до края на записките си, Пола вдигна глава и продължи:
— Тогава се замислих. Трите жертви на отравяне са родени в Брадфийлд. Знаем, че Роби Бишоп и Дани Уейд са отраснали в Харистаун и са посещавали гимназията там. Запитах се дали не си струва да се проследи тази връзка. И така, след като си тръгнах от болницата, дойдох тук и влязох в сайта на „Бест Дейс“. Том Крос не е бил регистриран в сайта, но има регистрирани няколко десетки от завършилите гимназията на неговата възраст. В сайта има един раздел, озаглавен „Снимки и спомени“, и там намерих ето това.
Тя извади няколко разпечатки и ги раздаде на всички.
— Някой си Санди Хол е разпратил това. „Помни ли някой как Том Крос заключи невестулката Ръсел в шкафа за химикали в кабинета по химия и пусна райски газ през ключалката? Странно е като си помислиш, че впоследствие стана висш полицейски служител“. А Еди Брант отговаря: „Срещнах Том Крос преди няколко месеца на вечеря на клуба по ръгби. Не бих могъл да го сбъркам с друг. Все същият си е, набива се на очи и постоянно разказва разни истории. Пенсионирал се е. Спечелил доста пари от тото преди няколко години, така че сега живеел доста охолно, така каза.“ Следователно можем спокойно да твърдим, че и Том Крос, също като Дани и Роби, е завършил гимназията в Харистаун.
— Можеше да попиташ мен за това — каза Кевин. — Аз също съм учил там.
Пола го изгледа учудено.
— Жалко, че не знаех по-рано — каза тя, — щях да си спестя време. Така или иначе, сега поне знаем, че връзка има. Не знам дали този факт има някакво значение, и какво е то, но със сигурност това е нещо, което ги свързва.
— Има и друго, което ги свързва — намеси се Кевин. — Всички те са забогатели. Роби от футбола, Дани спечелил от лотарията, а Попай — от тотото. Имаше хора, които мислеха, че е вземал подкупи, щом можа да си позволи да купи къща на Дънелм Драйв. Но не беше така, просто извади късмет.
— Интересно съвпадение, Кевин. Пола, свършила си чудесна работа — каза Карол.
— А не трябва ли да предупредим всички лица, завършили гимназията в Харистаун, които междувременно са се замогнали? — попита Крис.
Карол се стресна.
— Не, не мисля, че разполагаме с достатъчно доказателства, за да предизвикваме такава суматоха. Мажете ли да си представите каква паника ще настане? Не, първо трябва да си изясним много по-подробно какво става всъщност. Още тази сутрин ще отида да поговоря с госпожа Крос. Ще видим какво ще излезе от това. Пола, можеш ли да поговориш с господин и госпожа Бишоп, да се опиташ да разбереш дали Роби и Том Крос са се познавали? Сам, ти разпитай близките на Дани за същото. Кевин, току-що пристигнаха разпечатките на разговорите, водени от мобилния телефон на Азиз. Искам да проследиш всички разговори. Освен това, след като познаваш хората, свържи се с директора на гимназията в Харистаун и провери дали покрай гимназията между тях не е възникнала някаква допълнителна връзка. Може би, тъй като всички са били богати, училищните власти са се обърнали към тях с молба за дарения? Може някой път директорът да ги е поканил да пийнат заедно? Провери тези неща. Крис, искам ти да отнесеш мобилния телефон на антитерористите. Извини се надълго и нашироко, обясни, че сме се объркали, и сме мислели, че сме им били казали за телефона, усмихвай се и се опитай да разбереш до какво са се добрали те. А има и друго — искам от вас да не подхождате предубедено към случая с атентата. Снощи разговарях с Тони и той нахвърли някои идеи, които ми се струват доста крайни. Но и друг път се е случвало да се окаже прав при необичайни обстоятелства, затова нека не прибързваме със заключения, основаващи се на предубеждения и предразсъдъци. Да оставим доказателствата да говорят. А като стана дума за доказателства, как вървят при теб нещата, Стейси?