— Толкова съжалявам — каза Карол.
Погледът, който Дороти отправи към нея, беше остър като къс счупено стъкло.
— Така ли? Наистина ли съжалявате? Доколкото ми е известно, двамата не можехте да се понасяте.
„Да му се не види, какво става с прочутата британска въздържаност?“
— Така е, понякога мненията ни се разминаваха. Но не е необходимо един човек да ти бъде приятел, за да го цениш — Карол чувстваше как почва да се хлъзга по лъскавата повърхност на лицемерието. — Младшите офицери много го обичаха. Сигурна съм, че и вие знаете това. А това, което направи той вчера… госпожо Крос, той постъпи като истински герой. Надявам се, че вече са ви го казали.
— Това няма никакво значение за мен, госпожо главен инспектор. Знам единствено, че съм го изгубила — трябваше да вземе чашата с две ръце, за да я повдигне към устните си. Странно бе да видиш такава едра, солидна жена да се държи като крехко и безпомощно същество. Но Карол забелязваше и други признаци на слабост. Измитата и изсушена със сешоар коса падаше някак накриво, червилото й беше малко размазано. — Личността му изпълваше този дом, изпълваше и живота ми. Знаете ли, и двамата бяхме седемнайсетгодишни, когато се запознахме. И нито той, нито аз сме се заглеждали сериозно по други партньори от онова време досега. Имам чувството, че съм загубила половината от собствената си личност. Когато един от нас забравеше някаква подробност от миналото, другия му я припомняше. Какво ще правя без него?
В очите й блеснаха сълзи, думите заседнаха на гърлото й.
— Нямам представа — каза Карол.
— Знаете ли, за мен станалото е неразбираемо — тя постоянно докосваше венчалната си халка с върха на десния си показалец. После отново отправи към нея остър, проницателен поглед. — Не съм глупачка, знам, че мнозина са искали да го видят мъртъв, докато работеше в полицията — хора, които е арестувал, с които се е сблъсквал в процеса на работата си. Но защо сега? Защо седем години, след като напусна? Съжалявам, но просто не мога да повярвам, че някой може да поддържа гнева си толкова дълго. Пък и като си помисля какви хора е арестувал — те не бяха отровители. Ако някой от тях беше решил да го убие, щеше да го застреля тук, на прага на къщата ни.
— Напълно съм съгласна с вас. Ще говоря съвсем откровено, госпожо Крос. Мисля, че разследването на смъртта на мъжа ви може да се превърне в част от едно по-обширно разследване, но на този етап не мога да споделя с вас подробности — Карол отпи глътка от чудесното кафе. — Вярвам, че ще проявите разбиране.
Дороти изглеждаше наскърбена, сякаш не й беше приятно смъртта на съпруга й да не бъде третирана като уникално събитие.
— Искам човекът, извършил това, да бъде заловен и наказан, главен инспектор Джордан. Не ме интересуват другите разследвания, с които се занимавате.
— Разбирам. Смъртта на Том и без това е на първо място сред нашите приоритети.
Дороти се поизправи, внушителният й бюст започна да се повдига тежко, и тя погледна възмутено Карол.
— Очаквате да ви повярвам, така ли? При положение, че на „Виктория Парк“ загинаха трийсет и пет души?
Карол остави чашата си и погледна Дороти право в очите.
— Отнеха ни това разследване. Сега с него се занимава отделът за борба с тероризма. Ние сме се съсредоточили върху смъртта на Том, и държа да ви кажа, че когато става дума за разследване на убийство, хората от отдела, който ръководя, нямат равни на себе си.
Възмущението на Дороти се поуталожи. Но все пак си пролича, че почти четиридесет години е живяла редом с Том Крос.
— Никой не би се осмелил да отнеме атентата в Брадфийлд на моя Том. Той щеше да даде на Джон Брандън да се разбере — заяви тя, показвайки съвсем ясно какво мисли и за Карол, и за Брандън.
Карол си напомни, че разговаря със съсипана от скръб вдовица. Сега не беше време да обсъждат възгледите на Том Крос за полицейската работа.
— Надявах се да ми помогнете, като ми кажете къде е бил Том вчера — каза тя.
Дороти се изправи.
— Знаех, че ще ме питате за това, и проверих всичко, за да мога да ви отговоря. Сега ще се върна.
Карол неволно си каза, че ако някой някога снима биографичен филм за Том Крос, задължително би трябвало да покани някоя внушителна дама като Патриша Рутледж за ролята на съпругата му.
Дороти се върна с лист хартия в ръка и го подаде на Карол. Докато домакинята наливаше още кафе, Карол прочете писмото от директора на гимназия „Харистаун“, в което канеше Том Крос за отговорник по сигурността на предстоящото благотворително празненство. В долния край на писмото Крос беше записал името Джейк Андрюс, един телефонен номер и името на някакъв ресторант. Отдолу, с различна химикалка, но със същия почерк, бе записана вчерашната дата, името на кръчма в Темпъл Фийлдс, и часът — 13:00.