Кевин си мислеше, че по негово време Найджъл Фостър никога не би се добрал до позицията на директор на „Двете Х“. Човекът, който някога беше начело на гимназията, имаше физиката на нападател от отбор по ръгби, а гласът му звучеше като тръба. Фостър беше висок, но вече приведен, макар да беше едва четиридесет и няколкогодишен. Спортната риза с отворена яка и джинсите висяха свободно на слабото му тяло. Но изражението му беше оживено, очите блестяха и гледаха бдително. Той беше предложил да се срещнат в дома му, но Кевин беше предпочел да огледа отблизо гимназията и да си състави лични впечатления. Фостър беше възразил, че в такъв случай би трябвало да разкодират алармената система на сградата, което налагаше излишни усложнения, затова стигнаха до компромис. Решиха да разговарят на разнебитената дървена трибуна, издигаща се от едната страна на футболното игрище. Вълна от носталгия се надигна внезапно у Кевин. На това игрище бяха преминали някои от най-хубавите часове в живота му. Още си спомняше някои от мачовете.
— Обичах да играя тук — каза той. — Не са много училищата с истинска трибуна на футболното игрище като тази тук. Човек можеше почти да повярва, че играе в истински мач.
— Опасявам се, че трибуната скоро ще бъде разрушена — заговори Фостър с приятен теноров глас, със слаби следи от уелски акцент. — По настояване на службите за противопожарна безопасност. Такова обезопасяване, каквото изискват те, би струвало прекалено много.
Кевин изкриви лице в цинична гримаса.
— Започнахме много да им позволяваме напоследък.
— Развихме култура, основаваща се на хвърляне и оспорване на вината — отвърна Фостър. — Но не мисля, че е редно да ви губя времето. С какво мога да бъда полезен на разследването ви, сержант?
Кевин си каза, че това беше всъщност прикрит упрек, че отнема част от неделната почивка на директора.
— Съвсем наскоро трима души умряха, след като са им били дадени различни отрови. Считаме, че трите случая може да са свързани, а една от доказаните връзки между тримата починали е фактът, че и тримата са завършили ръководената от вас гимназия.
Изненада проблесна в очите на Фостър.
— Разбира се, знам за Роби Бишоп. Но кои са останалите двама?
— Вероятно сте пропуснали новината покрай всичко, което се говори около бомбения атентат. Но вчера почина още един човек, и неговата смърт няма пряка връзка с експлозията. Бившият служител на криминалната полиция Том Крос.
Фостър се намръщи.
— Починал ли е? Четох за него нещо в смисъл, че бил един от героите, спасявали пострадалите.
— В ранните издания на вестниците не се споменава за смъртта му. Но той почина от отравяне, при обстоятелства, напомнящи на смъртта на Роби. По същия начин е починал и трети човек на име Дани Уейд. Той също е завършил „Харистаун“, и също е бил отровен.
— Това е наистина шокиращо. Ужасно — по лицето на Фостър се изписа смут, като на свещеник, боящ се, че ще изгуби вярата си.
— Работата е там, че и тримата са били богати. Питахме се дали вие не сте ги събрали на някакво благотворително мероприятие — след като и тримата са учили тук… — Кевин замълча в очакване.
Фостър бързо завъртя глава.
— Не, нищо подобно не се е случвало — той се засмя горчиво. — Добра идея между другото, но не ми беше хрумвала. Не съм се запознавал с тях, а доколкото ми е известно, и никой от тях не е свързан с ПДХ.
— ПДХ ли?
— „Приятели на двете Х“. Организация, която организира периодично срещи на бивши ученици и благотворителни празненства. Чудя се как не са се обърнали досега с покана към вас да се присъедините.
Кевин го изгледа безизразно.
— Като изключим футбола, не мисля, че прекараното тук време може да се числи към най-хубавите дни в живота ми — без да откъсва поглед от Фостър, той измъкна бележника си. — Смятаме, че Том Крос е бил примамен да срещне смъртта си от човек, който се е представял за вас — каза той.
Фостър трепна видимо, като че ли Кевин му беше ударил шамар.
— За мен? — възкликна той.
Кевин погледна бележките, които си бе вземал, докато разговаряше с Карол Джордан буквално минути преди срещата си с Фостър.