— Антитерористите може и да си губят времето, но ти надали — възрази Тони. — Може да е в ход някаква съвсем различна операция. Той може да е бил нает да отнесе дотам бомбата, а нещо да се е объркало. Може да са го изнудвали, да са заплашвали семейството му. Може да не става дума за тероризъм, но това все още не означава, че няма други участници в заговора. Би трябвало да се съсредоточим върху жертвите, Карол. Така започват винаги разследванията. Кои са загиналите? Що за хора са били? Кой е имал изгода от смъртта им? Имам нужда от сведения за жертвите, Карол. Точно от това се нуждая тъкмо сега — той се беше разгорещил дотолкова, че не забеляза новодошлите.
— Кой е този човек, Карол? — осведоми се мъжът с бръсната глава и черно кожено яке.
Тони се намръщи и наклони глава, за да огледа от горе до долу новодошлия.
— Аз съм Тони Хил — каза той. — Доктор Тони Хил. А кой сте вие?
— Това не е ваша работа — отвърна другият, после се обърна към Карол. — Какво прави той тук? В този случай няма работа за питомния ви профайлър.
Карол се обърна към Тони.
— Това е Дейвид, работи към отдела за борба с тероризма, както несъмнено разбираш и сам. Вече ме уведомиха, че при тях не държат на доброто възпитание — тя се изправи и застана лице в лице с Дейвид. — Той не работи по този, а по друг случай. Може би сте пропуснали да забележите, но ние преследваме отровител. Доктор Тони Хил работи с нас по този случай.
— Да се надяваме, че работата няма да изисква да се отиде някъде бързо — отбеляза Дейвид. — От друга страна, малкото, което съм чувал за работата ви, ме навежда на мисълта, че май е по-добре да не се движите насам-натам. Е, Карол, кажи му довиждане. Трябва да дойдеш с мен.
Той се завъртя на пета и излезе.
— Божичко! — избухна Карол. — Какво им става на тези хора?
— Почти сигурно има малък пенис — заяви Тони. — А освен това сигурно е прочел препоръките ми към министерството на вътрешните работи по въпроса за подбора на кадрите в отдела за борба с тероризма — той се усмихна натъжено. — Ако ме бяха послушали, отделът нямаше да се ръководи от хора като него.
Смигна й и бе обзет от облекчение, когато Карол се изкиска.
— Хайде, ще те изпратя до асансьора — каза тя.
— Отпращаш ли ме?
— Да, но не заради това лайно, а защото би трябвало да бъдеш в леглото. Изглеждаш ужасно. Ще се опитам да дойда при теб по-късно — тя му помогна да се изправи и тръгна пред него, за да му отвори вратата. Тръгнаха бавно по коридора. Тони усещаше все по-ясно как силите му го напускат.
— Между другото — поде тя, — нали ме питаше къде е учил Том Крос. Пола вече беше проверила. В гимназията в Харистаун. И това вече, предполагам, е търсената от теб връзка.
— Да, Кевин вече ми каза. Това е една от връзките — каза той и се облегна на стената до асансьорите.
— И други ли има?
— Общото е късметът, Карол. Те и тримата са имали късмет.
Карол го изгледа невярващо.
— Късмет ли?! Та те са били отровени. Сполетяла ги е ужасна смърт. За какъв късмет може да става дума?
Асансьорът пристигна и Тони влезе в него, залитайки.
— Късметът ги е споходил преди това. И ми се струва, че именно затова са били убити.
Когато Карол успя да се добере до болницата, беше вече късно, а тя беше уморена от номерата на антитерористите. Дежурната сестра се опита да й каже нещо, когато мина забързано покрай нея, но Карол не беше в настроение за празни приказки. Почука тихичко на вратата на Тони и отвори полека, надявайки се да не го събуди. Ако той спеше дълбоко, смяташе просто да остави разпечатките с данни за жертвите на атентата на стадиона и да си тръгне.
Масичката над болничното легло беше осветена от нощната лампа, така че Карол видя ръката на Тони, стиснала писалка, отпусната върху някакви документи. Той беше видимо сънен и замаян от лекарствата, главата му беше клюмнала към едното рамо. Но на масичката не се виждаха само неговите ръце. Друга ръка придържаше документите така, че да не се плъзгат, и насочваше неговата — идеално поддържана ръка с алени нокти, които напомняха на ноктите на хищна птица.
— Добър вечер, госпожо Хил — каза високо Карол.