— Нещо не ни върви тук, Карол. Прибрахме всички обитатели на прекрасния ви град, за които имаме нещо в регистрите. И по всичко личи, че никой от тях не е познавал нашия приятел Юсеф. Брат му само ни загуби времето — разбира от политика колкото една тоалетна чиния. Така наречените приятели на нашия атентатор самоубиец — също — той скочи и закрачи напред-назад, измъквайки от джоба си пакет цигари, без да престава да крачи.
— В сградата не се пуши — каза Карол.
— И какво смяташ да предприемеш? Ще ме арестуваш ли? — присмя й се той.
— По-скоро ще излея тази кана на главата ти — Карол посочи каната с вода на масата. Усмивката й можеше да замрази кипнал чайник.
Дейвид хвърли раздразнено цигарата на масата.
— Няма да си губя времето в спорове с теб — каза той. Не беше лош опит да прикрие капитулацията си, но Карол все пак съзна, че е спечелила малка победа. Вероятно след това щеше да си плати за нея, но тъкмо сега си мислеше, че си е струвало труда.
— Чудехме се дали вие не разполагате с някакви сведения, които не са стигнали до нас — каза Джони. — Не задължително за Юсеф, а изобщо за войнстващи ислямисти.
Карол поклати глава.
— Оставяме тези неща на вас. Ако нещо дойде при нас, то е случайно, в потока на общата информация, и както му е редът, ви го предаваме. Не задържаме сведения, свързани с терористи.
— Какво криете тогава? — каза Джони, оценил правилно внимателната формулировка на думите й. — Хайде, Карол. Не сме глупаци. Можем да четем между редовете.
Спаси я появата на третия член на групата, онзи, който беше отказал да се представи дори с някакво измислено име. Той погледна въпросително Карол.
— Всичко е наред — каза Дейвид.
— Лабораторните изследвания — каза третият, хвърляйки на масата една папка. — За бомбата. Имали са късмет. Конфигурацията на помещението е позволила взривният механизъм да остане относително незасегнат. Точно това е, което може да се очаква — с едно изключение. Казват, че е имала два отключващи механизма. Единият се настройвал ръчно, а другият се активирал дистанционно.
— Какво означава това? — попита Карол.
Дейвид взе папката и прегледа набързо написаното на листа в нея.
— И те не знаят. Не сме срещали подобно нещо преди. Ще трябва да се обадим на братовчедите, за да проверим дали те са имали подобни случаи.
— Искате да кажете, на американците? — попита Карол. Дейвид кимна. — Ами защо тогава не си го кажете? — Тя извърна очи към тавана. „Момчетата и техните играчки“. — Все пак, въз основа на целия си опит, можете ли да направите предположение какво може да означава това?
Третият мъж се тръсна на един стол така яростно, като че ли искаше да го накаже, защото го е предизвикал.
— Не — отвърна той. — Ние не се занимаваме с предположения, а с дедукция и логични заключения. Лично аз считам, че той е имал намерение да настрои ръчно таймера и да се измъкне — а после, ако бомбата не се взриви, да активира второто устройство от разстояние с мобилния си телефон.
Дейвид го погледна така, както свещеник би погледнал еретик.
— Искаш да кажеш, че според теб не става дума за самоубийствен атентат.
— Преценявам доказателствения материал и се опитвам да намеря в него логична връзка — отвърна другият. — Това не означава, че той не е терорист. Онези мръсници от ИРА — извънредни успяха да направят достатъчно бели, без да се взривяват те самите. И в това има логика. Ако си си направил труда да обучиш някого да върши такива гадости, си струва да го използваш за повече от една мисия.
„В известен смисъл наистина звучи логично“, каза си Карол и продължи на глас:
— Колкото и да е странно, и ние обмисляхме някаква подобна възможност.
Тримата обърнаха рязко глави към нея.
— Какво сте обмисляли? — Дейвид явно беше възмутен.
— Ами всъщност се питахме дали изобщо става дума за терористичен атентат — каза тя. — Доктор Хил предположи, че Юсеф просто може да е предлагал услугите си срещу заплащане.
Третият мъж избухна в смях.
— Това ми подейства наистина освежаващо — каза той. — Хареса ми. Искам да кажа, представете си, че имате нужда от наемен убиец. И към кого ще се обърнете? Към управител на фирма за търговия с облекла — то се разбира от само себе си. — Той се плесна по бедрото. — Има и нещо друго — кой би убил трийсет и петима души, за да премахне само един? Бандитите не действат така, скъпа — той отново се разсмя. — Чудесно наистина!