— А сега стига — намеси се Джони с тих глас, но погледът му беше заплашителен. После се обърна към Карол. — Искаш ли да направим рекапитулация? Юсеф Азиз е бил мюсюлманин. Значителна част от мюсюлманите ни мразят, искат да ни пратят по дяволите, а на тези, които ще останат след това, да наложат законите на Шериата. Те не се стремят към мирно съвместно съществуване, а искат да ни унищожат. Това би трябвало да ви е достатъчно. С това си имаме работа и сега, Карол.
— Наемен убиец — повтори третият. — Ама страшно ми хареса.
Карол се изправи.
— Очевидно няма никакъв смисъл да се разговаря с вас. Вие живеете в собствения си изолиран свят. Ако имате нужда да се посмеете отново, знаете къде можете да ни намерите.
И тя излезе от стаята с високо вдигната глава. Когато Тони й се беше обадил точно преди обсъждането, тя се беше попитала дали той не губи връзка с действителността, дали не вижда несъществуващи неща в обичайните житейски съвпадения. А сега наистина й се искаше той да е прав. От всичко най-много й се искаше да натрие носовете на тези арогантни типове с различно, но правилно разрешение на случая.
Проблемът беше там, че тя живееше в действителността, а там желанията рядко се сбъдваха.
Тони се обади отново на Санджар Азиз, надявайки се антитерористите да са решили, че той не представлява опасност. В противен случай щеше да се наложи да търси връзка с останалите членове на семейството, за да потърси от тях по-подробни сведения за „B & R“. Не искаше да се среща с Рейчъл Дайъмънд без някаква предварителна подготовка. Този път Санджар отговори на обаждането.
— Да? — по гласа му личеше, че е изнервен. Тони почувства прилив на облекчение.
— Обажда се Тони Хил, Санджар. Съжалявам, научих, че си бил арестуван.
— Рано или късно щеше да се случи, нали? Поне ме пуснаха на време за погребението на Юсеф.
Говореше удивително спокойно за човек, принуден да прекара нощта в участъка, вместо да успокоява скърбящите си близки.
— Днес ли ще бъде погребението?
— Днес следобед — каза Санджар. — Ще бъде доста странно — доколкото разбирам, няма много нещо за погребване. — Тони долови тежкото му дишане, после Санджар се позасмя. — Нямам представа как ще го подредим така, че да лежи с лице към Мека.
— Съжалявам. А вие добре ли сте?
— Вие как мислите? Майка ми е съсипана, баща ми мълчи като риба, малкият ми брат е отчаян и изпитва ужас при мисълта за деня, когато ще трябва да тръгне отново на училище — той въздъхна. — Извинявайте, не сте заслужили с нищо да ви занимавам с това. Е, какво искате от мен? Защо се обаждате?
— Трябва да ви задам няколко въпроса — свързани с работата ви.
— С работата ми ли? Искате да кажете, с „Фърст Фабрикс“?
— Да. Какво можете да ми кажете за фирма, наречена „B & R“?
— „B & R“ ли? Те бяха великата идея на Юсеф как да променим бизнеса си.
— Какво искате да кажете?
— Разбирате ли, положението се затегна много. Налагаше се да отрежем посредниците, за да увеличим печалбите си. Не търгуват на едро, те продават директно на магазините. Имат добри резултати, така че са идеален партньор за нас.
— Значи идеята е била на Юсеф? — попита Тони.
— Е, поначало бяхме говорили за нещо подобно и преди, но всъщност той беше този, който успя да осъществи идеята. Проблемът с отрязването на посредника е там, че именно той уговаря поръчката от наше име и после ни казва какво точно да произведем. Въпреки че нашият модел е представен от нас в магазина, той е човекът, който го представя. Скараме ли се с него, той престава да ни предава поръчки.
— А как успя Юсеф да излезе от това положение?
— Увеличихме производството. „B & R“ представят само тези наши модели, които произвеждаме изключително за тях. В такъв смисъл посредникът не забелязва промяна в количеството поръчки, които вземаме от него. Ние не пречим на неговата печалба, затова и той не се опитва да разклати нашето положение. А в допълнение имаме нов източник на печалба — Санджар говореше уморено, като че ли печалбите на „Фърст Фабрикс“ бяха последното, което го интересуваше.
— Значи Юсеф отиде да преговаря с „B & R“? — попита Тони.