— Той вероятно би искал да мислите така, но всичко стана по-скоро случайно. Юсеф беше отишъл да се види с Демис Юкалис, един от нашите посредници. Трябва само да поясня, че такива като Демис се отнасят с такива като нас, като че ли сме някакви пълни тъпанари, дошли на този свят само и само за да им късат нервите — само защото кипърските гърци са се заселвали тук малко по-рано от нашите хора. Така или иначе Демис не се явил на срещата. Нямало го толкова отдавна, че всъщност пропуснал и предишната си среща, която била с човека от „B & R“.
— За Бенджамин Дайъмънд ли става дума?
— Нямам представа. Юсеф каза само това — „човекът от B & R“. Заговорили се, и онзи споменал колко харесва нашите неща, и че колко жалко било, че и ние, и те наливаме пари в джобовете на Демис, след като всъщност той не върши нищо, за да ги заслужи. Поговорили още малко, седнали в някакво кафене и започнали да обсъждат алтернативни варианти за търговски контакти. Което в крайна сметка доведе до сегашното положение — че търгуваме директно с „B & R“.
— Кой е представителят на фирмата, с когото е контактувал Юсеф?
— Нямам представа. Редовно ходеше на срещи с тях, обсъждаха нови модели и цялата гама на продуктите, но това си беше неговата част от работата. Не знам с кого точно е разговарял. Не сме поддържали социални контакти с тях, нали ви е ясно?
— Не ми е ясно — излъга Тони. Искаше да разбере дали Санджар познава хората, които представляваха „B & R“.
— Те са евреи, човече. Това не е проблем, когато става дума за работа, техните пари не са по-лоши от парите на другите. Но не можем да поддържаме приятелски отношения с тях, разбирате ли сега?
— Разбирам — каза Тони и погледна часовника си. След десет минути Пола щеше да го чака долу. — А известно ли ви е, че Бенджамин Дайъмънд от „B & R“ е загинал при атентата в събота?
Настана дълго мълчание.
— Не е възможно — каза най-сетне Санджар.
— Боя се, че е точно така. Юсеф никога ли не го е споменавал по име?
— Не, той винаги казваше „човекът от B & R“. Почти сигурен съм, че никога не е споменавал имена. Но може би човекът, с който е поддържал връзка, не е този Дайъмънд?
— Възможно е. Съвпадението ми се стори странно — каза спокойно Тони.
— Такива гадости се случват, нали знаете. Човек непрекъснато се сблъсква със съвпадения, нали?
— В моята работа не вярваме в съвпадения. А сега трябва да тръгвам, Санджар. Надявам се брат ви да има достойно погребение.
— Опитваме се да запазим в тайна мястото — отвърна мрачно Санджар. — Последното, което ни трябва, е да стане някаква беля.
— Дано успеете.
Тони приключи разговора, стана полека от леглото и се подпря на патериците. Тази сутрин имаше доста неприятен разговор с доктор Чакрабарти. Сестрите бяха разказали за излизанията му и за скандала между Карол и майка му. Лекарката не беше във възторг.
— Вие също работите в болница, доктор Хил — бе казала тя строго. — Би трябвало да знаете, че ако искат да оздравеят, за пациентите е най-добре да спазват изискванията на хората, които се грижат за тях. Чудех се дали да не ви изпишем днес или утре, но честно казано, след тези ваши прояви не мога да бъда сигурна дали състоянието ви няма отново да се влоши. — Усмивка проблесна в очите й. — Не искам да играете футбол преди края на тази седмица.
Беше му наредила да не излиза, но той нямаше избор. Някой трябваше да се погрижи за този аспект на разследването, а когато се обади на Карол, тя заяви съвсем категорично, че това не влиза в списъка на приоритетите й.
— Тогава ще отида сам — беше й казал той.
— Струва ми се, че това не е едно от добрите ти хрумвания — бе отвърнала Карол.
— Защо? Да не мислиш, че ще кажа нещо, което не би трябвало да се казва?
— Не, мисля, че ще се спънеш в патериците си и онази нещастна жена, която току-що е загубила съпруга си, ще трябва да те събира от пода. Ще пратя Пола да те пази.
— Тя сигурно ще бъде във възторг от задачата.
В крайна сметка се уговориха Пола да го чака пред поликлиниката. Не му се искаше да минава покрай стаята на сестрите, затова реши да тръгне по стълбите, които се намираха близо до стаята му.
Слизането до долния етаж едва не го уби. Беше потънал в пот, здравият крак го болеше, а счупеното коляно като че ли изгаряше в огън. Стигна, залитайки, до вратата на асансьора и успя да стигне до мястото на срещата, без да го разкрият. Пола стоеше облегната на колата си, паркирана в частта, резервирана само за линейки.