Основанията й не можеха да бъдат от сантиментално естество. Сантименталността беше нещо напълно непознато за нея — още една позиция, която препоръчваше и на клиентите си. Дали пък не беше стигнала до крайност, само и само за да направи напук на майка си с постоянните й изисквания и желанието й да я контролира? Вероятно бе имало и нещо повече, но тя не можеше да си го припомни за нищо на света. Сигурно хормоните бяха замъглили съзнанието й. Както и да е, тя понасяше злостните клюки на съседите, които неминуемо съпровождаха по онова време самотните майки. После си смени работата и се премести да живее на другия край на града, където никой не я познаваше, лъжеше за миналото си и си измисли един мъртъв съпруг, за да избегне петното на позора. Никога не бе си правила розови илюзии, че ще може да се наслаждава на майчинството. След смъртта на баща й, без никаква възможност да си намери съпруг, тя осигуряваше издръжката на семейството. От самото начало бе наясно, че ще се върне на работа колкото бе възможно по-скоро, като някаква шибана китайска селянка, която изтърсва бебето на синора и после се връща в оризището. И за какво й бе всичко това?
Майка й пое с нежелание грижите за момчето. Но нямаше голям избор, защото успяваха да се издържат единствено благодарение на заплатата на дъщеря й. Ванеса си спомняше достатъчно добре собственото си детство, за да съзнава на какъв режим осъжда сина си. Опитваше се да не мисли за това как прекарваше дните си Тони и не го окуражаваше да говори с нея за това. Имаше си достатъчно грижи с ръководенето на натоварен отдел за управление на персонала, а после и с работата по основаване и развиване на собствена фирма. Наслаждаваше се на предизвикателствата на работата, но нямаше излишна енергия, за да отделя внимание на някакво хленчещо хлапе.
Трябваше да му се признае, че той възприе доста бързо този факт. Разбра, че трябва да се примирява, да мълчи и да прави това, което му се каже. Когато се самозабравеше и заподскачаше около нея като малко кученце, няколко остри думи бяха достатъчни, за да спукат сапунения мехур на оживлението му.
И въпреки всичко той беше пречка за нея. Нямаше никакво съмнение, че е така. През онези години никой мъж не бе склонен да приеме чуждо дете. Детето беше спънка и в професията й. По времето, когато развиваше фирмата си, й се налагаше да свежда пътуванията до минимум, защото майка й започваше да вдига скандали, ако се наложеше да остава по-често сама с малкия. Заради Тони Ванеса бе пропускала шансове, не бе успявала да се възползва пълноценно от установени контакти и прекалено често й се бе налагало да наваксва изоставания.
А в замяна на това не беше получила нищо. Децата на други жени се бяха оженили, бяха им осигурили внуци. Снимки на бюрото, теми за разговор в почивките между заседанията, семейни почивки в слънчеви страни. Всичко това служеше за разбиване на леда между колеги, за укрепване на собственото самочувствие. А това бяха тухлите и хоросанът, с които се градяха професионални отношения, които на свой ред развиваха бизнеса и осигуряваха пари. Постоянните провали на Тони означаваха, че Ванеса трябваше да работи още по-усилено.
Е, сега вече нямаше да му се размине, щеше да си плати. Нещата не биха могли да се развият по-добре, дори сама да бе измислила сценария. Беше прикован към болничното легло, отпаднал от успокоителните, които му инжектираха, и дългия сън. Нямаше къде да се скрие. Тя имаше постоянен достъп до него и щеше да подбере подходящия момент. Само трябваше да се постарае да избягва срещи с приятелката му.
Секретарката й се вмъкна безшумно в стаята и поднесе кафето, както винаги, няколко минути след като Ванеса се разположеше зад бюрото си. Тя включи компютъра си и си позволи една едва забележима, мрачна усмивка. Кой би помислил, че Тони ще се уреди с жена, която е едновременно умна и хубава? Карол Джордан не бе от жените, които Ванеса си представяше около своя син. Представяше си, че по-скоро би имал постоянна връзка с някакво невзрачно създание, което би боготворяло земята, по която той стъпва. Е, независимо от приятелката, Ванеса щеше да постигне това, което желаеше.