Именно затова в тези убийства не присъстваше сексуален елемент, затова бяха осъществени „от разстояние“. Те също бяха свързани с желание, но не със сексуално желание.
А защо отрова? Несъмнено отровата беше идеалният избор, ако не изпитваш удоволствие да наблюдаваш как умират жертвите ти, а същевременно искаш и да избегнеш подозренията, като се намираш далеч от тях, когато те умират. Това ще рече, че не можеш да тръгнеш по обичайния път на повечето убийци, които се ориентираха към не особено сложни методи. Пистолети, ножове, тъпи инструменти. И все пак, защо е трябвало да избере нещо толкова озадачаващо, сякаш взето от роман на Агата Кристи?
Трябваше да разбере причината. Трябваше да има причина. В повечето случаи убийците избираха нещо, което им е под ръка, или нещо, с което имат опит. Ами ако е избрал тези отрови не защото някой трудно би се досетил за тях, а защото са му били под ръка? Карол вече беше разпитвала Рийс Бътлър, който имаше достъп до фармацевтични продукти. В това вече имаше някаква логика.
Но Андерсън не използваше медикаменти, които се отпускат с рецепта от аптеките. Неговите отрови се получаваха от растения. Рицин от растението рицин, атропин от беладона, олеандрин — от олеандър. Не бяха много често срещани градински растения, но пък не бяха и някаква невероятна екзотика. Но пък кой би поддържал такива растения в градината си? Би трябвало да е в известна степен специалист. Нещо чоплеше тъмните ъгълчета на съзнанието му. Нещо, свързано с градини и отрови. Той седна в леглото и включи лаптопа. Когато влезе онлайн, незабавно написа в „Гугъл“ отровни градини. Първото, което извади търсачката, беше Отровната градина в замъка Алнуик в Нортъмбърланд, отворена за посещения, но при строг надзор над растенията.
Тони продължаваше да търси и скоро установи, че идеята в никакъв случай не е нова. Подходът беше пряко вдъхновен от рода Медичи, чиито представители създали специална градина близо до Падуа, благодарение на която намирали по-ефикасни начини да отравят враговете си, а също и от монасите лечители от болницата Сутра близо до Единбург, които използвали упойващи гъби, напоени с точно необходимата доза опиум, буника или бучиниш, за да поддържат човек упоен в продължение на два или три дни — толкова, колкото е необходимо да се ампутира крайник, организмът да излезе от шоковото състояние и да започне естественият процес на оздравяването. През вековете бяха съществували и други частни отровни градини, и Тони откри всевъзможни предположения, свързани с тях в блоговете и форумите.
Ами ако Джак Андерсън е имал достъп до някоя от тези градини? Ако тези отрови за него са били най-достъпното оръжие? Той хвърли поглед към телефона. Сега беше подходящият момент да се обади.
Но в този момент на вратата се почука и доктор Чакрабарти нахлу в стаята, без да чака отговора му.
— Разбрах, че пак сте били на разходка — поде тя без всякакви предисловия.
— Но се върнах — заяви Тони. — Нали всички ми казвате, че трябва да ставам и да се движа.
— Струва ми се, че е време да ви пратим у дома — каза тя. — Честно казано, можем да се възползваме от вашето болнично легло, а щом сте такъв инат, очевидно ще се възстановите и напук на нас. Ще се наложи да идвате тук често заради физиотерапията. Ако си мислите, че досега ви е било трудно, почакайте да видите какво ще стане, когато започнете да раздвижвате ставата — тя се усмихна доволно. — Тогава ще плачете и ще викате майка си.
— Надали — отбеляза той сухо.
Доктор Чакрабарти се разсмя.
— Разбирам какво имате предвид. Да, вероятно няма да стане така, но със сигурност ще плачете. И така, утре сутрин можете да си вървите, ако и младшият специалист прецени, че изписването няма да доведе до опасност за възстановяването ви. Имате ли кой да ви помага с пазаруване, готвене и така нататък?