Той кимна.
— Напротив, това е твоят свят, Джак. Кевин и неговото ферари също са били в твоето списъче. И кой щеше да бъде следващият? Кой от живеещите в Брадфийлд музиканти, чиито дискове са влезли в класациите, щеше да ритне камбаната? Или първо щеше да бъде човекът, чието гадже е фотомодел? Я да си помислим, кой е човекът, роден в Брадфийлд, който излиза с известна манекенка? Дийпак, нали? Местният моден гуру. И той ли беше в списъка ти?
Андерсън бе свил леко вежди и между тях се беше образувала малка бръчица. Безпокойство — това трябваше да постигне Тони сега. Накарай го да се разтревожи. Накарай го да се притесни. Да почувства, че почвата под краката му е нестабилна. А после му дай възможност да се успокои.
— Всички са много възмутени заради Кевин, знаеш ли. Хората тук го обичат. Е, какво щеше да бъде този път? Аконитин? Дигиталис? Стрихнин? Наистина забележителна идея. Отрова. Да отровиш техния живот така, както те са отровили твоя.
Внезапно го озари прозрение. Повторенията, чиято цел беше да дестабилизират Андерсън, му помогнаха да разбере. Предположението беше доста рисковано, но той беше убеден, че е така. Рисковано, но пък обясняваше всичко.
Той долепи длани, отпусна ръце пред себе си на масата и даде воля на съчувствието, което изпитваше.
— Само един-единствен път. Не ти е трябвало повече. Искал си да опиташ вкуса на всичко, да узнаеш всичко. Но се оказа, че е по-различно от другите случаи, когато си нарушавал границите на допустимото и това ти е доставяло удоволствие. Обзела те е омраза, защото наистина е така, ти не си обратен. Мислел си, че няма да има проблем, но си се изпълнил с омраза. Толкова си мразел стореното, че си започнал да мразиш и себе си. Тогава си престанал да бъдеш Джак, нали? Джак е бил свършен, прецакан. Затова ти си му обърнал гръб. Знаел си, че когато човек умира, се сбогува с миналото, и си решил и ти да постъпиш така. Джак се превърнал в Джон, а от време на време ставал и Джейк. Но все пак ти останали мечтите. Все още си пазел списъка. Все още си вярвал, че ще успееш да се изкатериш до върха.
Андерсън стисна по-здраво страничните облегалки на стола. Напрегнатите мускули на раменете му изпъкваха на възли. Той разтърси силно тава, сякаш се опитваше да отърси от себе си нещо гнусно и лепкаво.
Сега вече Тони заговори тихо.
— И тогава си разбрал. Един-единствен път, това е било достатъчно. Разбрал си за тази инфекция, просмукала се в кръвта ти, която те отравя. Която те убива. Няма значение, че в наши дни вече има медикаменти, които можеш да вземаш и да удължиш живота си. Кому е необходимо да живее малко по-дълго, ако вече не може да има мечти? Какъв е смисълът на такова съществувание? Доскоро светът е бил в краката ти, мислел си, че ще станеш известна личност. А една-единствена ужасна нощ ти е отнела всичко.
Мълчанието, надвиснало над тях, се проточи драматично, изпълнено с напрежение. Андерсън изглеждаше така, сякаш всеки момент нещо в него щеше да рухне. Тони реши да заложи всичко на една карта.
Говореше меко, почти нежно.
— И тогава си решил, че щом ти няма да можеш да осъществиш мечтите си, и хората, които са тръгнали по същия път като теб, няма да се радват на мечтаното. Можело е ти да бъдеш на тяхно място, но не е станало така, и затова и на тях нямало да им бъде позволено да заемат това място. — Тонът му се смени рязко. — И ето какъв е резултатът, Джак. Няма да ти се размине това, че си отнел мечтите на другите. Ще отидеш в затвора, където ще се грижат добре за теб и ще се постараят всеки от дните, които са ти останали, да бъде изпълнен с мъка. Ще живееш дълго и ще процъфтяваш зад решетките, където всички останали затворници ще са запознати с всички вълнуващи подробности от процеса срещу теб.
Андерсън скочи и се нахвърли на Тони, който размаха едната си патерица с все сила, удари Андерсън в ребрата и успя да го накара да залитне, а после и да падне на пода.
— Сам виждаш, никой не връхлетя в стаята, за да ми помогне, нали? — продължи Тони. — Това е, защото знаят, че надали ще посегнеш сериозно да ме биеш. Ти ненавиждаш насилието. Крис Дивайн просто нямаше късмет в суматохата. Ако беше имал време да размислиш, нямаше да я удариш. Това е още една от причините, поради които изборът ти е паднал върху отровата — за да можеш да убиваш от разстояние — той поклати глава. — В началото ти съчувствах, Джак. Сега просто те съжалявам.
Андерсън се изправи с усилие и седна отново на стола си.